Знаете ли защо Великден е наричан „Празник на празниците“, откъде произлиза традицията да хапваме агне на този ден и по какъв начин е решено, кога да честваме Възкресение Христово? Днес ще ви разкажем малко повече за миналото на този ден.
Вярата в чудеса или защо Великден е най-важният празник в християнския свят?
Едва ли има човек, който тайничко да не си е мечтал за чудо. Или пък може би понякога се оглеждате за знаци, които да ви покажат верния път? Преди 2019 години се е случило едно такова чудо, което показало на хиляди хора пътя и им дало посока, сила и надежда. Това е било чудото на Възкресението и именно за това Великден е най-важният празник в християнския свят. Чрез Възкресението Христос доказва своето божествено начало и отнема тежестта на съмнението.
Св. ап. Павел казва: „ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. […] ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете” (1 Кор. 15:17). Но Христос е възкръснал и с това придава смисъл и сила на вярата и учението, които проповядва. Православната църква нарича Великден „Празник на празниците“. Именно, защото доказва, че Христос е син на Бога, Възкресение Христово е най-значимият празник в християнството.
Великден и Пасха – празник в празника
Празниците имат едно много любопитно свойство – да се преплитат, да си дават и да си взимат. Не самите те, разбира се, а хората които конструират, празнуват и предават празника и неговите традиции през поколенията. Ако се разровим много дълбоко в различните празници, можем да открием множество любопитни връзки в символиката и обредността. По същия начин християнският Великден е свързан с Юдейския празник Пасха. Смята се, че чудото на възкресението се е случило след юдейския празник Пасха. Думата „Пасха“ произлиза от „преход“, „отминаване“, „изход“.
Преди бягството на Юдеите от Египет, Бог изпраща смърт на първородните деца в Египет – пощадени са само онези, чиито врати са белязани с кръвта на заклано яре или агне – т.е. те са отминати от смъртта. В Изход (Втората книга от Библията) се казва, че вечерта на този ден, в който Бог отприщва яростта си срещу египтяните, юдеите трябва да вземат от кръвта на заколеното мъжко агне, да помажат вратата и горния праг на вратата в къщите и да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасен хляб и с горчиви треви. И тоя ден да ви бъде за спомен, и празнувайте го като празник за Господа през (всички) ваши родове (Изх. 12:7-17).
В християнството празникът Пасха се трансформира във Великден, когато се почита ролята на Исус Христос, като спасител на човечеството и изкупител на греховете му. Агнето е свързано със символиката на изкуплението и жертвата. Църквата представя Исус Христос, като Божи агнец. Коленето на агне в този ден преповтаря символично жертвата на Божият син в името на хората и изкуплението на греховете им.
И още...
Датата на Великден се определя от лунния календар
Няколко основни въпроса се въртят между роднини и приятели през годината. Един от тях започва да се задава най-късно в началото на Декември и гласи: „А на Нова Година какво ще правим?“ и един от забавните отговори е „А, не знам, засега само датата е ясна“. Да, но за Великден и това не е ясно.
Както споменахме, Възкресението на Христос се е случило след първия ден на юдейската Пасха, а Пасха зависи от лунния календар – т.е. празникът е подвижен и зависи от циклите на Луната. На първия Вселенски събор през 325 година е било решено Възкресение Христово да се чества в неделята след първото пълнолуние, след пролетното равноденствие. Разминаването в датите при католици и православни произлиза от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.
Да минем под масата
На Разпети петък много хора минават под масата в църквата, но малко знаят значението на този ритуал. Повечето хора смятат, че го правим „за здраве“, „за прошка“, но всъщност, според Православната църква, на Разпети петък хората отиват на погребение. Покривката върху масата символизира плащаницата, с която е бил покрит Исус Христос след свалянето му от кръста.
Навеждането, минаването под масата и целуването на плащаницата са символ на смирението, почита и скръбта пред жертвата на Божия син. В едно от песнопенията се пее „Покланяме се, Христе, на твоите страдания. Покажи ни и славното Твое Възкресение“. В този ден и постът е най-строг, не се яде и не се пие нищо, според православните традиции, защото това е ден на разкаяние и тъга.
Представихме ви няколко интересни факти свързани с християнството и Възкресение Христово. В следващата част на статията ще преминем отвъд каноните и ще се приютим в народното творчество и практики – ще разберем какво общо има Зайчето с Луната и Великден, кога е бил направен първия козунак, какво общо има яйцето с чеиза на девойката и още други любопитни подробности около празника.
