Миналата седмица беше знаменита. В САЩ поне 20 хиляди души се хванаха на въдицата на фалшивата новина, че Доналд Тръмп стои по 17 часа на ден да гледа горили по несъществуващия Gorilla Channel, а у нас някой подхвърли димката за „третия пол” и „задължителните гей бракове”, които ратифицирането на мистична Истанбулска конвенция ще наложи на обществото и ще го довърши. [[more]] И докато в първия случай се знае кой е искал да докаже колко бързо може да се разпространи една сатирична глупост (Twitter потребителят @pixelatedboat), във втория първоизточникът на истерията (едно мъничко НПО, загубило се в превода и подкрепено от ВМРО) остава в сянка, представен от медиите като „политици, медии и отделни гласовити граждани в социалните мрежи”. И балонът започва да се надува...
Според това в кой информационен балон живее човек (информационните балони са напълно реално явление), историята може да му се струва като настъпващия апокалипсис или пък изобщо да не чуе за надвисналата заплаха да се ожени задължително за гей или че „половин Африка ще се изсипе сега тука”.
И в двата случая обаче много е вероятно да не е разбрал, че всъщност осем министри в правителството са гласували против ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие (Истанбулска конвенция), която защитава и децата и която приканва европейските правителства да вземат крути мерки срещу домашните побои и в крайна сметка да установят криминализирането им. Защото въпреки че имаме Закон за защита от домашно насилие, в българското наказателно право има пропуски и сега съществуващата правна рамка е неефективна, тъй като обществото го припознава като семеен въпрос („техни си работи”), а не като въпрос, засягащ достойнството, а понякога и живота на човек.
Всяка реакция на подхвърлената димка за „третия пол”, дори смислените и добронамерени обяснения, че няма страшно, насочваха светлината към една глупост, докато в сянка останаха други неща, като например изказването на министър Лиляна Павлова, че „корупцията е усещане”.
С две думи, традиционно оставаме евтини на просото и скъпи на триците.
Не знам кога ще се научим да не сме толкова лесни на пързалката. Но знам, че с обществото си играят зли сили, които няма скоро да престанат да отклоняват вниманието му от важното и да го атакуват от много страни и на много нива. И противно на това, което внушават, не гейовете и транссексуалните, малцинствата, бежанците, мигрантите, възрастните, богатите или болните от СПИН рушат обществото.
Обществото се руши от невежеството и лошото образование, от липсата на критично мислене, което пази от информационния боклук. Неговата смъртна присъда не е подписана от мигрантите, а от незаинтересоваността и безразличието да участваш в цивилизован разговор за това как искаш да живееш с другите. Обществото е задушено от натиска на корупцията, от натиска върху медиите и го боли от насилието и агресията и вкъщи, и на улицата.
То се руши не когато шепа жени, заключени в мъжки тела, искат да се освободят, а когато омразата, дискриминацията, расизмът, сексизмът, хомофобията се предават като семейни ценности. Когато лековерието отваря широка врата за демагогията и пропагандата и посочените от тях врагове на деня, с които да се разсейваш.
Помните ли изказването, че пенсионерите изядоха фискалния резерв, или онзи кьорфишек, че ЕС узаконява инцеста?... Обществото е обречено от късата си памет.
