Днес, на 8 март, както всяка година, си задаваме въпроса за смисъла от този празник. За съжаление няма как да не се съгласим, че убежденията , че жената има нужда някой да се погрижи за нея, че има някакво специално място, от което не бива да мърда и трябва до го знае много добре, че е в подчинена и зависима позиция спрямо мъжа, че има нужда да бъде възпитавана и научена от него, са достатъчно разпространени и днес. И за съжаление излизат на повърхността под много форми, една от най-тежките от които е домашното насилие например.

А борбата за правата на жените е стара. През 1869 г. парламентаристът Джон Стюард Мил публикува есето „Подчинението на жените" – един от първите случаи, в които влиятелна обществена фигура се изразява в подкрепа на равенството на половете на високо ниво.

По времето, когато есето е публикувано, това е бил тотален скандал и невероятно оскърбление за убежденията на англичаните относно мястото на мъжа и и жената във Викторианското общество. Тогава мястото и основната роля на жената са били да поставя нуждите на останалите пред своите и да ги задоволява.

На практика целта в живота й е била да си намери мъж, да бъде винаги във форма, аз да му се харесва, да стои  вкъщи, да ражда и отглежда деца и да се занимава с домакинството. Концепцията за тази единствена подчинена роля на жената се нарича и Култ към домашния живот.

"Законното подчинение на единия пол на другия е грешно само по себе си и е една от главните пречки за човешкия напредък. То трябва да бъде заменено от система на пълно равенство, която не дава никаква сила или преднина на едната страна, нито пък ощетява другата."

В есето си Мил директно атакува и твърденията, че жените са по природа по-неспособни от мъжете и затова трябва да им се забрани да извършват някои дейности. Той казва, че няма как да знаем дали това е така, ако не им се позволи да опитат. Критикува брачните закони и