Общество

Катерина и Стефан за "Нощта на театрите" и порядъка в космоса

Идеята за това събитие е да фокусира случването на театъра като живо и динамично изкуство в една нощ, да покаже ангелите и демоните му, в спокойствието на нощта да отбележи смисъла от театъра, а именно: Театърът е среща на хора с други хора - уречен час, в който по своя воля отиваме да се срещнем със страховете си, разочарованията си, съмненията си, смеха си, любовта си. И да излезем от салона с усещането, че има смисъл, че има някакъв порядък в този безкраен космос.

Катерина и Стефан за "Нощта на театрите" и порядъка в космоса

Тази есен София ще се радва на нов фестивал – „Нощ на театрите“, за която вече развълнувано ви споделихме. Зад очарователния проект стоят две фондации - „Асоциация ИнформБюро" и "Арт Проджектс". Разговаряме с двама техни представители - Стефан Щерев и Катерина Миланова - за любимото на всички ни изкуство и за магията на среднощната ни среща с него, която вече е уговорена - 14-ти септемри 2013.

Стефан Щерев завършва Пловдивския университет, програма “Синтетично сценично изкуство”, Amsterdam-Maastricht Summer University, International School of Theatre Anthropology, Академия за изкуства — Нови Сад — програма “Body Unlimited”, danceWeb — Wien. Започва в началото на 90-те с експерименталните класове „4ХС“ в 22-ра гимназия в София, продължава с Театър Студио 4ХС, където е един от основателите заедно с режисьора Николай Георгиев.

Катерина Миланова описва себе си като човек, винаги готов да научи нещо ново, за да усъвършенства себе си - независимо дали ще е в личен или професионален план. Благодарение на дългогодишния си маркетингов опит - успешно съчетава рационалното и творческото, в полезни дози. Вярва, че добрите идеи трябва да се реализират, а тази - Нощ на театрите, заслужава да бъде споделена - тази година в София, но след това и в другите градове.


В България „Нощта на театрите“ се случва за първи път. Каква е идеята на това събитие и защо се ангажирахте с него?

Стефан: Идеята за това събитие е да фокусира случването на театъра като живо и динамично изкуство в една нощ, да покаже ангелите и демоните му, в спокойствието на нощта да отбележи смисъла от театъра, а именно: Театърът е среща на хора с други хора - уречен час,в  който по своя воля отиваме да се срещнем със страховете си, разочарованията си, съмненията си, смеха си, любовта си. И да излезем от салона с усещането, че има смисъл, че има някакъв порядък в този безкраен космос.
 
Катерина: Вярвам, че театралното изкуство има какво да даде, като допълнителна стойност на своята публика, а аудиторията определено има нужда от такъв тип събитие, което да предложи едно ново изживяване и възможност зрителите да бъдат и участници в „нощния“ живот на театъра.
[[quote:0]]Какво ще бъде различното за един зрител, който отиде на постановка в рамките на Нощта на театрите?

Катерина: Различно ще бъде цялостното усещане. Представете си една наситена театрална програма, събрана в един ден, която ще ви остави без дъх от 11.00 ч през деня до малките часове на нощта, ако искате да видите повече театър в различни форми. Съдържанието е разнообразно и смятаме, че всеки може да намери нещо за себе си в програмата. Може да се каже, че всички ние сме възприели и очакваме европейските формати на Нощ-ните платформи, които предлагат наситено съдържание, събрано в рамките на един ден.

Стефан: Различното е нагласата, че нощта се случва само един път в годината. Тази година Нощта ще се проведе извън активния театрален салон – на 14 септември. Театрите ще открехнат за малко вратите си, ще допуснат зрителите си зад завесите, ще им покажат цялата машинария зад един спектакъл, ще се срещнат с хората, които правят възможно всичко това и ще изпият заедно чаша вино. Създаваме възможност за споделени емоционални моменти, които да приближат хората към театъра.

Ще се променят ли по някакъв начин отношенията между публика и театър след тази нощ? 

Катерина: Надяваме се, че ще има положителни промени, може и да не е след първата Нощ, но в последствие.

Стефан: Със сигурност ще се променят нагласите. Срещите ще бъдат по непосредствени, през онова едва доловимо усещане за общност, която се познава и “съзаклятничи”, когато отива на театър. 

Полезно ли е да разбулим мистерията и не е ли по-добре публиката да остане пред сцената?

Катерина: Театърът и актьорите винаги ще бъдат „облечени“ в една магичност, така че едно надничане зад кулисите няма да разкрие „тайната“ на изкуството и неговите лица. Може само да засили „глада“ за още театър, както и да заинтригува и привлече повече зрители.

Стефан: Има една граница, един момент, от който нататък не бива да се допускат външни хора. И това не е заради, бог-знае-каква тайна или мистификация, а заради границата на интимността. Театърът извън големите институции продължава да се случва с по-осезаема интимност и приближеност.

Какво липсва на българския театър?

Катерина: Според мен, точно това, което искаме да случим в Нощта – един такъв „празник“, както за публиката, така и за ангажираните в театъра.

Стефан: Влияния. Имам чувството, че понякога българския театър трудно се повлиява. Имаме режисьори, които с опитите си влияят през някой театрален сезон, но като цяло трудно се забелязва. Като, че ли провокациите остават в младостта и с годините работата им започва да бъде рутинирана. Би ми се искало повече движение на творците - актьори, режисьори. Не само в страната, но и навън. Единици са тези, които опитват и търсят извън познатите им координати. Затова и от години работя с организации, които дават възможност, продуцират и насърчават артистите в техните търсения и опити на сцена.

Каква е българската театрална публика?

Катерина: Жадна за театър, жадна за все повече спектакли и културни изненади. Последният театрален сезон беше много силен откъм премиери, имаше много силни продукции. Публиката трябва да бъде заинтригувана и приятно провокирана, защото тогава тя е лоялна и всеотдайна. Има нужда и от привличане на младите зрители, които да намерят своето място в залите, в което се надяваме, че ще бъдем полезни.


Стефан: Според мен българската публика е разколебана. Тя лъкатуши между комерсиалните, касови постановки и понякога пропуска качествени попадения. Но едно не може да и се отрече, благодарение на множеството фестивали, които представят световен театър, образци от съвременния танц, хореографи и режисьори, българската публика започва да си създава критерии и да е адекватна с настроенията на театралния свят. Има хора, които следят какво се случва на големите фестивали в съседни държави например-пътуват, гледат, обсъждат, формират качествено мнение, критично мислене и определят вкусове. Познавам такива хора и слава богу не са малко.

Как ще знаете, че Нощта на театрите е била успешна? Какво трябва да се случи, за да останете с чувство на удовлетворение и да се ангажирате догодина отново с този проект?
[[quote:1]]Катерина: Ние вече отбелязваме няколко точки по успешност още преди старта. Един от нашите критерий, който се изпълни малко преждевременно, е възприемането на събитието от участници, партньори, публика – техните позитивни и много стимулиращи коментари и отношение, въпреки че събитието още не се е случило. Разбира се, ще съберем обратна връзка от всички страни и ще си вземем необходимите бележки за следващата Нощ. Знаем, че като за първи път, ще има неща, които ще се непредвидени, но разчитаме и на участниците и на публиката да ни насочат в това, което искат да присъства в инициативата и да успеем заедно да го предложим в следващото издание. Ние самите имаме още много идеи, които не успяхме да реализираме тази година, но ще направим възможното да се случат през следващата.

Стефан: Нощта на театрите ще бъде успешна, ако хората не искат да се приберат веднага вкъщи, а искат да останат с други хора и да споделят тази нощ, където “съзаклятниците” създават движение на одухотворени хора.​