Общество

Катя, която владее магията на индийските танци

За повечето хора Индия е много екзотично място.

Катя, която владее магията на индийските танци

Снимка: Росен Генков

За повечето хора Индия е много екзотично място. Обикновено го свързваме с йога, медитация, пъстрота, пикантна храна и подправки, сериали, тежки бижута, Боливуд, ИТ фирми. Или с установена кастова система, от която е трудно да се отърсиш, крайна бедност, множество богове, които се почитат. Но има още нещо много характерно за Индия и това са танците.

На тях се е посветила Катя Тошева. И чрез тях се опитва да предаде не само щастието от живота и чувствата и емоциите на танца и героите, но и да изгради общност от момичета на различни възрасти, с които да обменят положителна енергия, да се зареждат взаимно и да развиват усет към красивото и към танца.

Но как започва всичко?

Както повечето неща – напълно случайно. Защото по професия Катя е инженер и допреди няколко години има „нормална работа” по специалността си в голяма компания. Никога не е танцувала, но се занимава с йога. И именно йога инструктурът й е този, който я „запалва” по идеята за Индия. Разказва й за Хималаите и за отшелниците. Показва й записи на класически индийски храмови танци. Така „пламва искрата”. Вдъхновена и запленена от красотата на движенията, от костюмите, от излъчването на танцьорите, от магията на танца, Катя си казва:

„Имам мечта: да отида до Индия!”

И осъзнава, че за първи път в живота си казва, че има мечта. Но и че нищо не знае за тази страна.

Постепенно намира учители по индийски танци – първо в България, а после и в Индия. И това променя живота й и я потапя в сферата на изкуството, защото наред с танците започва да се занимава и с рисуване с къна. Постепенно навлиза в символите – не само на жестовете и движенията, но и на рисунките. И така по-пълноценно пресъздава образите на сцената.

Индийските танци са сложна плетеница от изражения, движения, стъпки, жестове, мимики. И всяко от тях има своето значение и своята роля.

Самата Катя споделя, че когато започне да танцува, става друг човек и като че ли влиза в друга действителност, друго ниво на съществуване и възприятие на света. И чрез танца не само предава чувствата от сцената на публиката, но я прави част от сюжета, помага й да преживее емоциите на героите, да влезе в друго време и пространство.

Тази положителна енергия се опитва да предава и на децата, с които работи – както в 79 СОУ „Индира Ганди“ в София или в школата за индийски танци „Kaya dance school”, така и по време на множеството доброволчески инициативи, в които се включва. Целта й е не толкова да направи децата професионални танцьори, колкото да създаде у тях чувство за хармония и грация. И не на последно място – усещане за екипност и сплотеност, за грижа и подкрепа за другия, за свързаност с общата кауза. И споделя, че едно от важните за децата неща е да повишават физическата си култура, да се раздвижват, да подобряват координацията си. Защото заседналият живот пред компютрите им създава лоши навици. И се радва, когато вижда промяната и новите навици, които децата усвояват като резултат от заниманията си с танци.

Tъй като в индийските танци има много


актьорско майсторство и много емоции, те помагат на децата да се научат да ги различават, да надникнат в тях, да видят как „другият” реагира на една или друга емоция. И след това да могат да я разпознаят – в себе си и в хората около тях. И така да се опознават по-добре, да се развиват и усвояват нови умения за общуване. И не на последно място – да се научат да „управляват” емоциите си. И да стават по-сърдечни и по-добри.

Но както споделя Катя, това не се отнася само до децата, а и до хората от други възрасти, решили да се занимават с танци. Затова се радва, когато има възможност да включва и по-големи момичета или жени в по-зряла възраст в заниманията. И вижда ползите за тях – не само в изразителността и елегантността на движенията, но и в по-добрия им тонус и кондиция, които танците им помагат да развият. Защото всеки има различен мотив да започне да се занимава с танци – едни заради индийските сериали, други са водени от желанието да повишат тонуса и енергията си, трети – за да станат движенията им по-женствени и грациозни. 

Както казва самата Катя: „Индийските танци са толкова разнообразни, че всеки може да намери своя стил. И независимо каква роля играе – дали е мъжки или женски образ, това го обогатява. Защото в тези танци има много забавление, но и натрупана хилядолетна култура.” И всеки може да намери своята причина да опита. Да научи за себе си нови неща. И да стане част от магията.