Общество

Катя Кръстанова: „От мъжете, жертви на насилие, се очаква сами да се справят с жените си“

Потърсихме мнението на Катя Кръстанова от Анимус във връзка с трагичния случай с убийството на Пейо Пеев, за което е обвинена неговата тъща в съучастие със съпругата му.

Катя Кръстанова: „От мъжете, жертви на насилие, се очаква сами да се справят с жените си“

Photo by Sina Schuldt/picture alliance via Getty Images

Катя Кръстанова е дългогодишен клиничен психолог и психотерапевт, координатор "Връзки с обществеността" на Фондация „Асоциация Анимус“.

Потърсихме я във връзка с трагичния случай с убийството на Пейо Пеев, за което е обвинена неговата тъща в съучастие със съпругата му.

***

Покрай трагичния случай с убийството на Пейо Пеев зачестиха твърденията, че ако жертвата е била жена, е щяла да бъде спасена. Какво мислите по този въпрос?

Намирам, че изобщо жертвите на домашно насилие продължават да бъдат недостатъчно защитени.

Няма никакво значение какъв е полът.

Всеки ден се сблъскваме с незащитени жертви от страна на съда и полицията, въпреки промените в законодателството и подзаконовите нормативни актове. Съдилища продължават да не постановяват мерки за защита с не доближаване с ограничителните заповеди, полицейски служители продължават да не задържат агресивни домашни насилници и нарушители на ограничителни заповеди, социални работници продължават да не разпознават домашно насилие над деца. 

Всичко това се случва, защото личните нагласите на всеки един професионалист оказват огромно влияние на професионалното поведение. Ако лично си толерантен към домашното насилие, неуместно и спокойно пренебрегваш законовите норми и длъжностната си характеристика и просто не действаш, а оставяш жертвите сами да се оправят. Така жертвите се чувстват сами и изоставени, мислят си, че е въпрос на законодателство, а то не е. Става дума за професионалисти, които е нужно постоянно и непрекъснато да бъдат обучавани, до степен да преосмислят собствения си толеранс към домашното насилие и просто да си свършат работата. 

Какво значение има полът при подобни случаи? Верни ли са стереотипите за мъжът като насилник и жената като жертва?

Полът има значение за това, че на мъжете им се стократно по-трудно да признаят, че са жертви на домашно насилие и да потърсят помощ. Нашето общество си е старомодно и очаква от мъжете да са силни, стабилни, непоклатими и справящи се.

Очаква се от тях, като ги тормозят жените им, да успеят да ги накарат да спрат да ги тормозят, дори това да означава да им „обършат“ два шамара.

Ако един мъж е тормозен и каже на друг мъж, че не може да се оправи с агресивната си жена, той ще рискува да бъде осмян тайно или явно и няма да получи реална подкрепа. Такъв мъж на горещ телефон ли да се обади, или на консултация да отиде, редом с жените жертви? Това е страшна стигма. Затова мъжете, жертви на домашно насилие, мълчат, търпят, за да не си загубят живота с децата, и бягат, както могат – работа, алкохол, изневери или просто си тръгват

Ролите насилник и жертва според Закона за защита от домашно насилие не са разпределени по пол. Нашите умове със стереотипите и нагласите ги разпределят така, но това не са общовалидни роли. Всеки може да е в роля на насилник и на жертва.

За домашно насилие ли става въпрос в случая и какво е можело да бъде направено, за да се предотврати тази трагедия?

Няма достатъчно информация за предисторията на живота на семейство Пееви. Адвокатът на Пейо Пеев, г-жа Миглена Балджиева, при участието си в Нова Телевизия представи факти, които дават информация, че той е бил обект на различни форми на домашно насилие. В същото време не стана ясно той да е търсил защита за домашно насилие по ЗЗДН, но беше уточнено, че тя го представлява само в делото за произход. Вероятно в бъдеще ще излязат и други факти относно семейната динамика, но на този етап има само един безспорен факт - и това е убийство, което вероятно ще се докаже, че е в условия на домашно насилие по смисъла на промените в НК от 2019 година.

Вероятно Пейо Пеев е имал нужда от повече подкрепа от обкръжението си, за да предприеме по сериозни мерки относно това, на което е бил положен.

Свидетели сме, включително и в момента, на доста спорове  за родителски права, които ескалират в публични скандали, в семейни войни или в дори в подобни трагедии. Какво ги провокира и какво е решението?

Така наречените „родителски конфликти“ не са еднородно явление. За това е голяма предизвикателството да може професионалистите, които се срещат с тях, рано да могат да диференцират различните типове случаи. Много пъти се случва да не се разпознава домашно насилие и да се нарича „родителски конфликт“ дори от социални работници от отделите“ Закрила на детето“.  В други случаи родителския конфликт е толкова недооценен, че става видим за системата за закрила на детето чак когато прерасне в домашно насилие при разделени родители. Така че има множество и разнородни случаи, които за улеснение се слагат под „общ знаменател“.

Случаите на родителски конфликт обичайно са между родители, които са равнопоставени (за разлика от домашното насилие), и двамата родители имат способност да се грижат за детето, но използват детето да отмъщение, компенсация и справяне с разочарованието. Всъщност потребностите на детето, неговите чувства и преживявания са оставени на заден план за сметка на потребностите на родителите.  Родителските конфликти произтичат от природата и капацитета на самите родители, но има много фактори, които водят до утежняването им.

Навсякъде по света бавната съдебна система е изведена като водещ фактор за усложнение на родителските конфликти и спорове.

Така е и у нас и мога да дам пример – дело за развод и родителски права, заведено в Софийски районен съд през юли 2022 година, има поредно заседание на 1 февруари 2024 г. В средата на спора е момче на 15 години, което вече развива соматични симптоми в резултат на конфликта и настройването му от страна на единия родител срещу другия. Има експертиза за положението и състоянието на детето. Детето очевидно страда и се влошава, но за системата за закрила това не е случай на дете в риск. Родителят, които ангажира детето със своята позиция, според съдебно -психиатрична и психологична експертиза, дори не е изпратен на социална услуга. Краят на този конфликт дори не се вижда, тъй като предстои решение на една инстанция, а след това и втора вероятно.

Вижда се, че и отделите „Закрила на детето“ имат значима роля в справянето с тези случаи, но известните техни проблеми – липса на кадри, ниско заплащане, отсъствие на условия на работа и претрупване със случаи ги прави неспособни да обхванат толкова много подобни случаи.

Нужни са огромни инвестиции в кадри в отделните системи, за да има ефективна и бърза работа по случаите на родителски конфликт. Времето в тези случаи работи срещу интереса на детето.