ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Къде отиват „децата на дъгата“, когато няма Прайд?

Къде отиват „децата на дъгата“, когато няма Прайд?

Първи юни вероятно е най-щастливият ден от годината за повечето деца. Юни е посветен и на едни други деца, които обикновено отказваме да приемем за свои. Съществуването им е сведено до своего рода социална ерес. Мразим ги, защото начинът, по който обичат, не отговаря на стремежите към едно съвършено в своята еднаквост общество. Това са „децата на дъгата“, отказали любовта им да получи сериен номер. Тях няма да срещнем на никоя детска площадка. Нито пък в близост до нашите предразположени към „заразяване“ и подвластни на нормите за еднаквост малки и пораснали деца. Разбираме за тях веднъж годишно, когато ги съзрем по телевизията да развяват своя флаг на гордостта из софийските улици. И се стараем на мига да отнемем звука на новинарската емисия, тъй като не желаем „да прихванем тази болест“.  

„Болестта“ не е коронавирус. А любов. Любов, плашеща със своето различие онези, които никога не са усетили тежестта на борбата в името на това да прегърнат необезпокоявано любимия човек от противоположния пол. Поглеждайки отвъд телата, ще открием хиляди прилики. Еднакво любящи например са и хетеро-, и хомосексуалните деца, преди да научат за своята сексуалност. Преди думите „Що за мъж си, ако плачеш и не можеш да се биеш?!“ да надделеят над чистите чувства и да поставят границите между „нормално“ и „ненормално“, макар и двете понятия да са неопределени абстракции. 

Мъжеството, превърнало се в гордост за мнозина, не се състои в нанасянето на удари по тялото на човек, осмелил се да носи белезите на своята индивидуалност вместо тези от побой. То не е юмрук, а протегната въпреки присмеха ръка.

„Не одобрявам“ е различно от „мразя“. В това се състои и едно от посланията на Прайд. Не, липсата му през настоящата година няма да елиминира омразата. Напротив, ЛГБТ общностите (а и повечето малцинствени групи) ще бъдат заглушени. Физическата липса на шествието ще означава само, че невидимостта на тези групи, а не приемането, е ключът към тяхната асимилация в макрообществото.

Пандемията от коронавирус доказа, че може да отприщи насилие в невиждани досега размери. Първи в схватка с него попаднаха жените, заключени зад стените на домовете си. Дойде ред на расовата дискриминация и протестите срещу нея. Те прераснаха в грозни сцени на насилие, които опорочиха смисъла на каузата за равноправие. Не по-малко потискани са и сексуалните малцинства, чийто единствен лъч светлина са прайд шествията, тази година отменени в името на всеобщото здраве. Особено силно засегнати са гей хората под 18-годишна възраст, които делят пространството на дома със своите неприемащи родители. За разлика от останалите групи те не могат да напуснат враждебната среда. Това води до депресивни състояния и усещане за малоценност.   

За да разсеят съмненията в погазването на нечии права, се намесват статистиките. Или липсата им. Официални данни за жертвите на престъпления, извършени поради омраза, няма. Защото термин „престъпление от омраза“ не съществува в българското законодателство. Друг термин, „джендър“, обаче нанесе трайни поражения на ЛГБТ общността, макар и да не е пряко свързан с нея. Вследствие на това, по данни на института „Отворено общество“, през 2018 г. речта на омразата срещу хомосексуалните хора нараства двойно спрямо 2016 г. А проучване, проведено от фондациите „Сингъл степ“ и „Билитис“, показва че 82 на сто от анкетираните ученици чуват хомофобски обиди от страна на съучениците си и около 60 на сто – от училищния персонал. Събитията съвпадат с кампанията срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция, която дискредитира организациите в неправителствения сектор. 

„Физическият Прайд, за жалост, винаги се превръща в повод за ожесточен дебат и за преповтаряне на едни и същи аргументи. Това, че отсъствието му вероятно ще доведе и до липса на познатия двудневен хейт, показва ясно едно: невидимостта на ЛГБТИ хората. Ситуацията казва следното: „Ако ние не ви виждаме и вие не искате неща, всичко е ок“. Търсят ни и родители със заявка да "излекуваме" детето им, но нашата работа е да успеем да се срещнем с тях, да ги информираме и да ги срещнем там, където са те – с техните вярвания и убеждения, разбирайки, че обичат детето си и желанието да го "излекуват" идва от криворазбрано усещане за грижа. Трябва да говорим за разликите на ежедневно ниво: познавате ли хетеросексуални младежи, които са тормозени вкъщи или гонени заради това, че си имат гадже; познавате ли хетеросексуална двойка, в която партньорите никога не са се хващали за ръка извън вкъщи; познавате ли мъж и жена в дългогодишна връзка, по време на която единият постъпва в болница и на другия му е отказано свиждане, защото не могат да докажат, че са партньори?“ – коментираха от „Сингъл степ“ за „Момичетата от града“.

Има и още...

Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...