ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Къде по света жените все още трудно гласуват

Къде по света жените все още трудно гласуват

Снимка: Pexels / Edmond Dantès

Исторически погледнато, правото на жените да гласуват на избори е относително новопридобито  за съвременния свят. Нека погледнем назад към историята на Европа. Малко повече от 100 години са минали от  представянето на Народния закон от 1918 г., което разширява парламентарния вот за някои жени и проправя пътя за всеобщо избирателно право 10 години по-късно.

Законът за представителството от 1918 г. е  акт на Британския парламент, приет за реформиране на избирателната система във Великобритания и Ирландия. Понякога се нарича Четвърти закон за реформата. Този акт е първият, който включва практически всички мъже в политическата система и започва включването на жени. Пълното избирателно равенство е постигнато в Ирландия през 1922 г., а във Великобритания през 1928 г.

В България през 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участват в гласуването. През 1937 г. се постига частичен успех като "жените майки от законен брак" получават правото да гласуват в местни избори, но не и да бъдат избирани. През 1938 г. това право се разширява за гласуване в парламентарни избори за жените над 21 години, които са "омъжени, разведени или вдовици". Това не важи за неомъжените жени.

Законът дава само активно избирателно право на жените - да гласуват, но не и да бъдат избирани. През 1944 г. жените в България придобиват равни избирателни права, а през 1945 г. в 26-ото обикновено Народно събрани са избрани за депутати първите 16 жени.

Не само у нас, но и в световен план към днешна дата ситуацията е доста по-различна. Жените вече имат право да гласуват почти  във всяка страна и територия в света с изключение на една: Ватикана, в която само кардиналите на католическата църква, които трябва да са мъже, гласуват за избора на папа.

За съжаление наличието на законно право на глас не винаги гарантира реалистична възможност за гласуване пише Worldpopularreview. В някои държави или региони жените имат законно право да гласуват, но са възпрепятствани да го направят от обществени норми, тормоз и насилие в урните или натиск от съпрузите им.

Например, въпреки че бременните жени имат приоритетен достъп до избирателните секции в Кения, според уебсайта за наблюдение Votes without Violence и доклад на ООН от 2019 г. относно насилието, свързано с изборите, отделни случаи на тормоз или насилие срещу гласоподаватели остават повод за безпокойство.

По същия начин всички египтяни се регистрират автоматично за гласуване, когато навършат 18 години. Въпреки това, според доклад от 2022 г. на проекта с нестопанска цел  Borgen Project, привидно разумното изискване за показване на валиден документ за самоличност  в урните може да потисне женския вот. Жените в това традиционно доминирано от мъже общество е по-малко вероятно от мъжете да имат лична карта (както и образование и равно заплащане). Дори и да са се снабдили с такъв, той често се носи от съпруга им - който може да го задържи и по този начин да им попречи да гласуват, ако желае.

Един показател за това дали дадена държава ефективно дава възможност на жените да гласуват е броят на жените, кандидатстващи или заемащи публични длъжности.

Например президентските избори в Нигерия през 2019 г. включваха 73 кандидати, но само шест жени - и шестте оттеглиха кандидатурите си преди изборите. Понастоящем жените заемат по-малко от 7% от националните правителствени места в Нигерия (сравнено със средна глобална стойност от приблизително 26%), въпреки факта, че 47% от регистрираните избиратели са жени. Експертите обаче виждат ясната причина за това несъответствие- патриархално национално отношение, което одобрява потискането на жените по много начини.

Широко дискутирано през  2016 г., бе изявлението на президента Мухамаду Бухари- „Не знам точно към коя партия принадлежи жена ми. Всъщност мястото й е в кухнята, хола и другите стаи в къщата ми".

Следва....