Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Хаштаговете ще спасят света. Надяваме се...

Хаштаговете ще спасят света. Надяваме се...
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Откакто съществува, демокрацията има една сенчеста страна. Древните гърци са знаели за нея – рискът  за нейния разпад се крие в диктатурата на мнозинството. Древногръцкият историк Полибий го е нарекъл „оклокрация“ или „диктатура на масите“: когато управлението, избрано от мнозинството, налага своята визия, прибягвайки до демагогия и отхвърляйки всякакво противоречие с малцинствата и противниците си.

През 1835 г. и 1840 г. Алексис дьо Токвил, френски философ, пише „Демокрацията в Америка“, където описва същата опасност – новообразуваната американска демокрация рискува да попадне в ръцете на деспотизма на парламентарното мнозинство поради масовизацията на обществото, което отслабва моралната отговорност на избирателя и намалява политическата му активност.

Един от първите, които разискват въпроса за гражданското неподчинение като форма на политически протест, е Етиен дьо Ла Боети, отново френски философ, който през 1576 г. в своя апокрифен труд  „Разговор за доброволното робство“ (той после става вдъхновение за френските революционери, анархисти и марксисти) казва, че един тиранин ще държи властта, докато субектите му го позволяват, а човешко същество, което е родено свободно, но пристрастено към навика на робството, може и трябва да се откаже да се подчинява на несправедливостта.

По определение гражданското неподчинение е форма на политическа борба, при която съзнателно се нарушава правило, което се смята за несправедливо.

Наказанието за това нарушение също е част от гражданското неподчинение, чиято крайна цел е да се даде максимална публичност на несправедливостта на закона за всички. Да упражниш гражданско неподчинение, да протестираш, означава да приемаш, че държавата не е непогрешима – тя е човешка конструкция, а гражданинът има право да следи и контролира избора си, за да не се злоупотребява с властта, която е делегирал.

Термина „гражданско неподчинение“ дължим на американския писател и философ Хенри Дейвид Торо, който през 1946 г. отказал да плати данък, наложен от правителството за финансирането на Мексиканската война. Смятал я за неморална и противоречаща на принципите на свободата, достойнството и равенството, установени в Декларацията за независимост. За да го освободи от ареста, леля му платила данъка, но от този случай произлиза и нещо голямо – през 1948 г. излиза есето на Торо „Гражданско неподчинение“.

Според Торо всеки гражданин е в правото си да не изпълнява нарежданията на властимащите, ако те са несправедливи. Изречението „Маса хора водят живот на кротко отчаяние.“ се превръща в сентенция, вдъхновяваща борците за свободи от най-различни раси, вероизповедания и партии. Идеята на Махатма Ганди за пасивната съпротива, Толстой със своя християнски пацифизъм, речите на Мартин Лутър Кинг срещу расовата дискриминация, отказът на пацифисти да участват във войната във Виетнам и т.н.  – всички в различна степен са били повлияни от това есе.

„Повечето смятат, че проявят ли непокорство, вредата ще е по-голяма от ползата. Виновно за това е самото правителство. То е, което действително прави вредата по-голяма от ползата. Защо не е по-разумно, та да предугажда и провежда необходимите реформи? Защо не тачи своето мъдро малцинство? Защо крещи и се съпротивлява, още преди да е наранено? Защо не поощрява своите граждани винаги да следят и го уведомяват за грешките му и тъй да му помагат да се справя с тях по-добре? Защо вечно разпъва Исуса, отлъчва от църквата Коперник и Лутер, а Вашингтон и Франклин обвинява в бунтарство?“ (из „Гражданско неподчинение“, източник: Wikipedia)

В началото на XXI век цветните революции са били вдъхновени от

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите на Facebook страницата My Italian Days.