Общество

Хаштаговете ще спасят света. Надяваме се...

Откакто съществува, демокрацията има една сенчеста страна.

Хаштаговете ще спасят света. Надяваме се...

Откакто съществува, демокрацията има една сенчеста страна. Древните гърци са знаели за нея – рискът  за нейния разпад се крие в диктатурата на мнозинството. Древногръцкият историк Полибий го е нарекъл „оклокрация“ или „диктатура на масите“: когато управлението, избрано от мнозинството, налага своята визия, прибягвайки до демагогия и отхвърляйки всякакво противоречие с малцинствата и противниците си.

През 1835 г. и 1840 г. Алексис дьо Токвил, френски философ, пише „Демокрацията в Америка“, където описва същата опасност – новообразуваната американска демокрация рискува да попадне в ръцете на деспотизма на парламентарното мнозинство поради масовизацията на обществото, което отслабва моралната отговорност на избирателя и намалява политическата му активност.

Един от първите, които разискват въпроса за гражданското неподчинение като форма на политически протест, е Етиен дьо Ла Боети, отново френски философ, който през 1576 г. в своя апокрифен труд  „Разговор за доброволното робство“ (той после става вдъхновение за френските революционери, анархисти и марксисти) казва, че един тиранин ще държи властта, докато субектите му го позволяват, а човешко същество, което е родено свободно, но пристрастено към навика на робството, може и трябва да се откаже да се подчинява на несправедливостта.

По определение гражданското неподчинение е форма на политическа борба, при която съзнателно се нарушава правило, което се смята за несправедливо.

Наказанието за това нарушение също е част от гражданското неподчинение, чиято крайна цел е да се даде максимална публичност на несправедливостта на закона за всички. Да упражниш гражданско неподчинение, да протестираш, означава да приемаш, че държавата не е непогрешима – тя е човешка конструкция, а гражданинът има право да следи и контролира избора си, за да не се злоупотребява с властта, която е делегирал.

Термина „гражданско неподчинение“ дължим на американския писател и философ Хенри Дейвид Торо, който през 1946 г. отказал да плати данък, наложен от правителството за финансирането на Мексиканската война. Смятал я за неморална и противоречаща на принципите на свободата, достойнството и равенството, установени в Декларацията за независимост. За да го освободи от ареста, леля му платила данъка, но от този случай произлиза и нещо голямо – през 1948 г. излиза есето на Торо „Гражданско неподчинение“.

Според Торо всеки гражданин е в правото си да не изпълнява нарежданията на властимащите, ако те са несправедливи. Изречението „Маса хора водят живот на кротко отчаяние.“ се превръща в сентенция, вдъхновяваща борците за свободи от най-различни раси, вероизповедания и партии. Идеята на Махатма Ганди за пасивната съпротива, Толстой със своя християнски пацифизъм, речите на Мартин Лутър Кинг срещу расовата дискриминация, отказът на пацифисти да участват във войната във Виетнам и т.н.  – всички в различна степен са били повлияни от това есе.

„Повечето смятат, че проявят ли непокорство, вредата ще е по-голяма от ползата. Виновно за това е самото правителство. То е, което действително прави вредата по-голяма от ползата. Защо не е по-разумно, та да предугажда и провежда необходимите реформи? Защо не тачи своето мъдро малцинство? Защо крещи и се съпротивлява, още преди да е наранено? Защо не поощрява своите граждани винаги да следят и го уведомяват за грешките му и тъй да му помагат да се справя с тях по-добре? Защо вечно разпъва Исуса, отлъчва от църквата Коперник и Лутер, а Вашингтон и Франклин обвинява в бунтарство?“ (из „Гражданско неподчинение“, източник: Wikipedia)

В началото на XXI век цветните революции са били вдъхновени от


текстовете на политолога Джийн Шарп, основател на института „Алберт Айнщайн“. Той е авторът на прословутите 198 метода за ненасилствени действия, формулирани през 1973 г. С изключение на номер 148 („метеж“, който трудно би се причислил към ненасилствените действия), останалите 197 отговарят на условието за ненасилственост и това е може би най-пълното описание, правено досега и предназначено за хората от малцинството, чийто морален компас сочи севера на справедливостта през цялото време, а гласуването не е достатъчно за контрол върху демокрацията.

Сред съвременните флагмани на гражданското неподчинение е и Хауърд Цин, който в сборника си есета „Неподчинение и демокрация“ подкрепя решаващото значение на гражданското неподчинение и като доказателство привежда множеството отмени на съдебни решения срещу дисиденти, свързани с  историята на борбата за граждански права в САЩ.  

И ето ни в епохата на хаштаговете, времето на милениалите.

Днес техните малки диези ни освобождават от задължението физически да се ангажираме. Хаштаговете изразяват солидарност с една или друга морална дилема: удобният, бърз, незастрашаващ физически начин да дадем видимост на мнението си, да кажем от коя страна сме. Много хора смятат този вид гражданско участие за недостатъчно значим, неводещ до нищо, но той не се отличава по същество от принципите на гражданското неподчинение. А голяма слабост на диктатурата на масите е изоставането им, неспособността за вникване в променящото се време. 

Хаштагът е символът, който свързва инакомислещи малцинства както никога преди в историята – от темите на съвременната миграция през позицията за Истанбулскта конвенция до солидарността с майките на деца с увреждания, създаването на тези виртуални общности е новият начин за протест. Не е нужно гражданското неподчинение (за насилие изобщо не говорим), за да бъдат физически. Днес всичко това е най-вече вербално – за милениалите хаштаговете, подписите в петиции, участието в групи, онлайн общности представляват форма на гражданско мирно неподчинение. Те използват своите инструменти и млад дух, за да дадат нов смисъл на несъгласието, вдъхновени от най-добрите примери в историята. И когато нещата узреят, слизат и ще слизат на улицата, за да свалят тираните, които дремят и превръщат несправедливостта в статукво с оправданието, че представляват мнозинството.

Думите са важни точно толкова, колкото и действията.

Не се лъжете. Това, което се случва във виртуалната реалност сега, e реално и може да е прелюдия към огромни промени. В историята няма момент, който да е давал толкова много възможности на „мъдрите малцинства“, както ги нарича Торо, да се борят с диктатурата на масите, да осветяват несправедливостта, да привличат хора от мнозинството. Примери? #MeToo , #BlackLivesMatter, #BringBackOurGirls, #RefugeesWelcome, #JeSuisCharlie, #LoveWins, #OccupyWallStreet, #СистематаНиУбива, #ЗаедноСрещуНасилието, #Hubavoe, #СпасиСофия, #Кой... Хаштаговете ще променят света.

У нас, разбира се, имаме само повърхностно усещане за това, което се случва, защото живеем в една напълно завършена оклокрация и скоростта на свързване на малцинствата е доста по-бавна, но се случва. И промените вече се усещат във въздуха.