Езерото с лилиите. Едно от най-магнетичните места в София, в сърцето на Борисовата градина. Настъпи ли сезонът на летните жеги, всички търсим прохлада именно там. И толкова много сме свикнали, че от красивата каменна чешма (почти) не тече вода, че винаги си носим по една бутилка минерална вода в детски колички, багажници на велосипеди, раници и дамски чанти.
За безобразното стопанисване на чешмата до езерото с лилиите научаваме от пътешественика и наш приятел – Живко Константинов: "От 4 чучура работи единствено един. Наоколо е свинщина. Олицетворение на държавата ни. И не. Не са унищожени или откраднати. Просто Столична община не си е свършила работата за пореден път. Така е навсякъде! Що за общество сме да позволяваме на институциите да ни се подиграват? София – уж градът с изворите, няма една нормална чешма вода да си пийнеш. Ще кажете – има по-важни неща. Напротив. Оттам тръгва всичко. Цакат ни от малкото към голямото. Безхаберие! Не си стойте у дома, покажете, че сте общество. Бъдете активни! Не бъдете свине, в каквито искат да ни превърнат".
Така е, каквото е положението с държавата ни, такова е и с чешмите и обществените ни тоалетни. Те (почти) не съществуват. Подобно на всички хора със специални потребности, на всички полуразрушени красиви къщи по централните улици.
А те, чешмите, кротко са се сгушили в знайни и незнайни паркове и градинки. Забравени, овехтели. А ние, които минаваме покрай тях, всеки път вдигаме раздразнено ръце, когато установим, че и този път не работят. Раздразнено, но не и изненадано.
Въпреки че София се слави с богатството на минерални води. Въпреки че знаем за съществуването на естествените термални извори в Банкя, Княжево, Горна баня, Овча купел, София – център, Панчарево и Железница. Защото ги визуализираме с имена и лога върху найлонови етикети на пластмасови бутилки, но не ги ценим като извор на здраве.
Време е обаче да се огледаме. И да разберем, че революцията идва и с малките неща. Една чешма, една улица, една къща, една история за градеж, един камък, едно начало, една промяна.
