Предупредих ли ви, че Ангелкова ще ми липсва? Мина, не мина и една седмица и лингвистичните познания и допълнителни квалификации на Марияна Николова - наследника на Ангелкова на поста министър на туризма, лъснаха. Благодарение на "Господари на ефира", които разпространиха видео от изявлението на Николова от конференция за демократическата реформа в Украйна от началото на юли миналата година. По това време Николова е заместник министър-председателят по икономическата и демографска политика на България, а събитието се провежда в канадския град Торонто.
Нивото на владеене на английски език на Николова е трагично, но още по-трагично е това, че у нас се толерират незнанието и посредствеността. Защото (няма кой да ме убеди в противното) една не особено дълга и сложна реч може да се репетира ако трябва и 100 пъти, та дори и да се наизусти, ако има желание от страна на "оратора" за добре свършена работа. А когато си министър, трябва да имаш – и желание, и ораторски способности.
Не е ли тъжно, че млади хора с няколко езика и няколко образования набиват крак по площади и улици почти цял месец, а тези, които представляват нас и страната ни по света, ни карат да потънем в земята от срам. Защото точно това изпитах аз, когато гледах това видео. Срам, че търпя тези профани да ни управляват, срам, че те ни представят пред света, срам, че заради тях ние не само че сме "задният двор" на Европа, а сме и обект на безмилостни подигравки и презрение...
И докато гледах, в съзнанието ми изплува една реплика от телевизионна реклами от зората на демокрацията, в която самозабравилата се баба настоява смутеното ѝ внуче да демонстрира познания по английски език – "Ка̀жи, баба, тенкю!". И аз така се чувствам днес. Едно смутено дете на демократичните промени, което допусна да го напътстват знайни и незнайни "ерудити" на безкрайния преход. А "тенкю" си трябва, но чак когато най-накрая си отидат...
