Един от най-глупавите конкурси на света – Евровизия, ще привлече Мадона да изпее 2 песни срещу 1 милион долара. Светът може да се закрие!
Аз лично имам непоносимост към фестивали и музикални риалити формати, където хора без съществен принос „учат“ едни други хора, че всичко, от което имаш нужда, за да станеш звезда, е „да можеш да пееш“ и да си в тон с това, което иска шоу бизнесът в момента. Всеки, който е дарен от Господ с малко „глас“, смята, че може да е следващата лейди Гага.
Самата идея, че един артист трябва да бъде натикан в калъп, обработен и предоставен на публиката за употреба като някакво копие на Бионсе, Адел, Марая Кери, Уитни Хюстън и т.н., е ужасна. Всичко това е вредно, пошло и трябва да се закрие, защото култивира единствено посредственост.
Истинските звезди и истинските музиканти са хора, на които не им трябват нашите SMS-и. Те, освен че са научили солфежа още на 10, много са чели, изслушали са сто терабайта музика и не черпят вдъхновение от това „как пее“ Бионсе, а от всички изкуства, взети заедно. Тези хора разбират и от думите, не само от ритъма. Те имат най-вече какво да кажат на света с музика.
Евровизия, този чутовен парад на глупостта и бездарието, чиято цел е едни малки нации да се почувстват по-добре, не само че няма изглед скоро да изчезне от лицето на земята (подобно Интервизия, Ален Мак, Златен Орфей), а и ще привлече самата Мадона да изпее 2 песни срещу 1 млн. долара.
Сигурно е полудяла – жената, която винаги е плувала срещу течението, търсила е различието на всяка цена... Участвайки, тя ще връчи един символичен артистичен сертификат за качество на този кич.
А с един милион долара може вероятно да се проведат стотици майсторски класове на истински музиканти и звезди, където истински таланти да научат нещо смислено. Хонорарът на Гал Гадот (!) за водеща (дано не се споразумеят!) сигурно ще е още толкова.
Целият този соц, който струи от конкурси като Евровизия или „Европейско дърво на годината“, както и идеи като Европейска столица на културата (които са горещи теми единствено, когато се обсъжда откриването им, но иначе музеите и залите са празни) са част от едни други времена. И единственият начин, за който се сещам, да се противопоставим, е да не ги гледаме.
Така или иначе нищо хубаво не виждаме и чуваме на тях.
