ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Хейтминутка: Оставаме, ама друг път!

Хейтминутка: Оставаме, ама друг път!

Снимка: YouTube

Вие, фенове на Черноморието, които въпреки Ангелкова и компания, въпреки бетонните недоразумения на юг от Бургас (и не само), въпреки спекулативните цени по комплекси и плажове, още ли се каните да отидете на море тази година?! Ако е така, грабвайте бързо кърпата, банските, шапката и тръгвайте, защото скоро по нашето бетономорие няма да има нищо друго освен призраците на българското безхаберие под формата на грозни, мрачни недоразумения на съвременното строителство. 

И ако случайно решите да минете по стария път от Дюни към Ропотамо, за да се насладите на приказната гледка към Шофьорския плаж при Алепу, закъснели сте. И за други места ще закъснеете, ако най-накрая не спре това безумие. Защото на плажа Св. Тома – продължение на Шофьорския плаж, един брегоукрепителен в основите си проект съвсем нежно се превръща в поредния брутален хотелски комплекс.

И как да бъде иначе, като тази дълга ивица незастроен бряг между Дюни и Аркутино зове: "Ела, Ангелкова, изяж ме!" И защо им е на родните и чужди туристи някаква си девствена пустош, където от време на време ходят трима души и половина?! Я, бързо едно all inclusive-че – да се разхождат червендалести туристи с фосфоресциращи гривнички на ръцете, та да блесне този наш туризъм най-накрая. 

Ама преди да преживеем ренесанса на родното морско летуване, е ред да се погрижим и да се "укрепи свлачището". Да излеем солидно количество бетон на метри от морето и в близост до комплекса Св. Тома, където преди години земята се свлече до самия плаж. След това “укрепване”, което по някаква случайност прилича на изливане на основи, се оказва, че то все пак неусетно достига до четвърти хотелски етаж. Все пак свлачище е това, мили некомпетентни радетели за природата, не е шега работа.

И въпреки че теренът попада и в две зони от "Натура 2000", разрешително за строеж има, и то не от кого да е, а  от нашия стар познайник – бившия кмет на Созопол Панайот Рейзи. Така че – всичко е легално. Това именно установява през април 2019 г. проверка на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) – нарушения няма, а строителство има, но то е по брегоукрепването на района. 

А това, че ще последва изграждането на чуден курортен комплекс пред резервата "Алепу", е съвсем резонно продължение на този оптимистичен роден проект. Както се казва, с един куршум два заека – хем ще развием туризма, хем ще изплатим "инвестицията" по укрепването на свлачището. Защото тази държава, нали, не е благотворително дружество. Не може да се грижи за природата, без тя да ѝ се “отплаща” с бавната си, но за сметка на това категорична смърт. 

А ние, родните туристи, с умиление ще си спомним за песента от "Оркестър без име", снимана именно на Алепу – за да си кажем: "Оставаме, ама друг път!"

 

 

Българският туризъм си плаче за карантина

 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...