ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Хейтминутка: Паниката може да ни превърне в стадо, да не го допускаме!

Хейтминутка: Паниката може да ни превърне в стадо, да не го допускаме!

Снимка: Eтюд-и-те на София

Живея с COVID-19 от няколко седмици. Събуждам се с него, лягам с него. Намирам го навсякъде – в листовките в пощенската кутия, в имейлите от училището на сина ми, в плакатите на детската градина на дъщерите ми. Докато у дома имаме един експерт по развитието на вируса, който не спира да следи епидемични огнища на дигитални карти онлайн и да съобщава с мрачен тон статистиката, аз все пак гледам да не се поддавам на паниката. 

Деля времето си между Загреб и София, като в Хърватия коронавирусът е част от ежедневието на хората повече от месец. Децата ходят на училище, но са им забранени организираните екскурзии в чужбина. От друга страна повечето имаха ваканция преди броени дни и отидоха със семействата си в Италия. За да се върнат и да бъдат поставени под карантина. А тези, които бяхме в Словения, необезпокоявани от никого прекосявахме граници, като не само не ни се поглеждаха личните карти, а и липсваше дежурният въпрос: "Вие откъде?".  Можехме спокойно да идваме от Италия, нали? Двоен стандарт, определено.  

Против презапасяването с хранителни стоки и санитарни материали съм, но мога да разбера и хората, които го правят. Не мога да понеса гледката на изпразнени рафтове по магазините и наистина ми се свива сърцето, като виждам тази самотна тоалетна хартия на снимката по-долу. Между другото, снимката е направена вчера от приятелка на майка ми в кварталния магазин в Сидни, където живее. 

Само не разбирам защо се кахърим, че в аптечната мрежа няма маски, когато специалисти по вирусология по света и у нас, не спират да обясняват, че този тип еднократни маски не са ефективна превантивна мярка срещу вируса. А това, че истерията достигна дотам, че изхвърлиха човек от метрото, само защото е имал астматична кашлица, "диагностицирана" от пътниците като коронавирус, не ми дава мира вече седмица. 

Доскоро се смеех и на "будната епидемиологична съвест" в нашия дом, който, вместо да заляга над учебниците, дни наред проучваше ситуацията и в Хърватия, и в България... Но вече не ми е смешно. Особено след като се оказа, че българското правителство тепърва се уговаря с производители на медицински текстил – какви изделия ще се изработват. Защото, отбележете, нямаме достъп до най-елементарни защитни материали, а и след като не сме поръчали досега от чужбина, нямало и да дойдат скоро. Но – спокойно, до края на деня се очаквали първите прототипи на защитно облекло срещу коронавирус. Те ще бъдат предоставени за одобрение на Националния кризисен щаб за борба със заболяването и след това ще се мине към серийно производство. Което пък може отново да ни направи водеща сила в производството на облекла, пък били и те защитни. Нали така?

Но това не е всичко. Новата ситуация накара някои по-отговорни организатори на събития да отложат или да съкратят събития. Дори нашият Mish Mash Fest – Spring Edition свърши по-рано от очакваното. А някои работодатели прецениха, че докато се шири паниката, е по-разумно служителите им да работят от вкъщи и да ограничат командировките. И ние, Момичетата от града, сме home office, най-малкото поне докато първоначалната суматоха се размине. И все пак, нека да помислим по-логично. Въпреки че театрите и концертните зали в цялата страна би трябвало да са затворени, детските центрове не само че работят, а пращят по шевовете. Моловете и кафенетата са пълни, а родители и деца се блъскат в градския транспорт – въпреки грипната ваканция. Или се радват на извънредна ски почивка, на която се редят на дълга опашка на лифта в Банско. 

Не е решение да затворим театрите, когато в колцентрове и големи компании работят по 100 души в общо пространство, не е разумно да затворим училищата, но да пуснем децата в кафенетата, така е. Но покрай паниката и неадекватната превенция, трябва да се опитаме да отсеем елементарните послания. А именно – независимо от медийната паника, вирус има. Да, у нас той не е взел заплашителни мащаби като в Китай, Италия или Германия. Да, от него процентно умират много по-малко хора отколкото от глад, алкохолизъм или всеки един щам на грипа, но все пак превенцията е ключът към борбата с COVID-19. Спазването на елементарна хигиена помага, затова седнете, поговорете с децата и с възрастните си роднини и им обяснете колко е важно да си мият ръцете редовно. А също така не се впускайте в пътешествия в районите огнища на епидемия. А ако се връщате у дома от рискови зони, няма нищо срамно и досадно, да спазите карантината. Защото по всичко изглежда, че ако ние не си помогнем сами, няма да ни спаси нито правителството, нито допълнителната грипна ваканция в училището на децата. 

 

Да се защитим от коронавируса с Fendi?

 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...