ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Хейтминутка: Приказка за абсурда, наречен България

Хейтминутка: Приказка за абсурда, наречен България

В контекста на "Приказки от 1001 нощ" – тази така модерна метафора на родното битие, бих искала и аз да ви разкажа една приказка. Приказка, която търси отговора на един особено мистичен въпрос – кое е първото: кокошката или яйцето. Въпрос, който в контекста на "събитията" от миналата седмица би звучал така – кое е първото: абсурдността на политиците или безумието на гражданите. Защото само безумни граждани могат да избират и преизбират абсурдни политици, а само абсурдни политици могат да властват безнаказано над безумци като нас.

Имало едно време едно далечно място, толкова далечно, че там именно свършвала логиката, за да започне абсурдът, наречен България. Именно там кратка обява от типа "подпорна стена набира камериерки" звучи съвсем актуално, защото, когато се "укрепва" свлачище на плажа, то понякога неусетно достига четвърти хотелски етаж. А една клета българска Шехерезада доказва, че в ПР-ската професия определено има хляб, като кротко тегли ипотечни кредити за огромни вили и апартаменти, докато неуморно работи за прославата на нацията.

Именно на това странно, мистично, лишено от всякаква логика място, се случват две по-малки истории с неочакван край, които обаче също са част от приказката. 

Появява се една епизодична 13-годишна героиня, осмелила да си вземе някоя и друга череша от дърво, което расте в междублоковото пространство в квартал "Възраждане" във Варна. И какво мислите се случило? Излязъл един буден гражданин на морската столица и решил проблема, както си му е редът. Прострелял нашата героиня в ръката, защото му писнало от сополанковци, които по цял ден чупят клоните на кварталните дървета. Като по чудо историята има щастлив край и детето се е разминало с няколко шева и уплаха. А нашият радетел за справедливост най-вероятно си е сипал една ракия, за да отпразнува събитието, пуснал си е новините и е задрямал пред телевизора. 

Само един ден по-късно, в събота, един друг герой – в ролята си на дядо – бута количка с внуче в приказния софийския парк "Заимов". Започва да вали и дядо и внуче се скриват под един от чадърите на най-близкото открито заведение. За да се окаже, че това било грубо вмешателство в "частната собственост" на хората. В общински парк. И човекът, понеже очевидно е имал поведение на престъпник, като си е позволил да нахлува в частна собственост и да не си поръча поне половината меню, е изпратен по живо по здраво да си върви в дъжда, като не липсвали и обиди на изпроводяк. Краят на историята? Малко мокър и доста тъжен за всички нас, които наричаме София свой дом. 

Имало едно време едно далечно място, толкова далечно, че там именно свършвала логиката, за да започне абсурдът, наречен България... 

 

Хейтминутка: Оставаме, ама друг път!

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...