ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Хейтминутка: Само чушкопека оставете на мира!

Хейтминутка: Само чушкопека оставете на мира!

Облякъл съм си новите дрехи и влизам в "Технополис":

– Искам да ми продадете един чушкопек, моля.
– Да, заповядайте – повежда ме млада дама към сектора.
Вади кашонче отдолу, някъде под рафтовете с лъщящи модерни грилове и скари.
Защо не е изложен? – запитвам подозрително.
– Е, сега... как си представяте да тропнем тук сред тези маркови уреди един чушкопек – отвръща момичето, почти убедено, че няма как да не се шегувам.
Значи предлагате търсен продукт, от който формирате печалба, но всъщност Ви е срам от него?
– Ами... то... и у нас имаме всъщност..., ама така са решили шефовете.

Докато вървях към касата се замислих как нашият народ все се срамува от грешните неща. Не се срамува от това колко е корумпиран. Не се срамува от това как като срещне нейде пречка, търси "някой наш човек" да му помогне да уреди нещата. Не се срамува да даде 50 лв. на катаджията. Не се срамува и да вземе 50 лв., ако е катаджия. Не се срамува, че най-трудното нещо в целия му университет е било влизането. Не се срамува, че край 80% от красивите български плажове са изградени бетонни мегаполиси. Не се срамува от това, че дълбоко в себе си е расист, хомофоб, ксенофоб (е, германците обича, но и на тях се подиграва). Не го е срам, че често е по-крадлив тарикат дори от политиците, за които гласува. Не го е срам, че хем е най-недисциплинираният, хем най-покорният на света, че робството му е сладост и му дава усещането за сигурност и безопасност. Не го е срам колко толерантен е срещу потисничеството и несправедливостта, щом не са насочени лично към него. Не го е срам, че пътищата му са като след война, без да е имало такава. Не го е срам да се гордее, че магистралите му са най-евтините в целия свят, знаейки, че 30 – 50% от парите са откраднати и тепърва предстои ремонт на ремонта на ремонта. Не го е срам, че за 30 години чехи, поляци и дори румънци избягаха на километри пред него. Не го е срам, че децата му са на опашката на PISA, а част от пенсионерите му живеят със €150 на месец. Не го е срам, че има най-бързият и евтин интернет в света, но няма е-правителство. Не го е срам хем да плаща данъци, за да издържа образователната система, хем още толкова за частни уроци, че и за подкупи, щото е много важно детето да учи в онова училище...

Но го е срам от чушкопека. От този наш уникален технологичен връх. От тази топла чувствена утроба, в която прониква твърдата и изправена българска червена капия. От този родител на българския кулинарен триумф – жарената частично овъглена чушка. От това чудно произведение, от което започва шедьовърът на българската лютеница, която отскоро се прави дори в Япония. От този истински обединител на нацията (защото кой би се скарал с другаря си, ако двамата ръфат 3 см дебела филия – някои вече му викат слайс – селски хляб с лютеница). От този изящен нагрят до червено керамичен цилиндър, събрал в себе си целия порив на българина към съвършенство и богат вкус и аромат. Чиста красота.

Затова, скъпи съотечественици, моля ви, внимателно избирайте от какво да ви е срам. Избор бол. Само чушкопека оставете на мира.

Автор: Deyan Dyankov

 

 

Ирландската евродепутатка Клеър Дейли: "Хората са по улиците, ние говорим за напредък..."