Българската музика със социална насоченост заслужава да бъде изобразена в икона като великомъченица. Преживяла е толкова много извращения и страдания, че злоупотребите с нея вече трябва да бъдат разпознавани като престъпление срещу човечеството и да попадат под не чак толкова тежките удари на родното законодателство. От Веселин Маринов, който възпя как „Родната полиция ни пази“, до неуспешния опит на Маргарита Хранова, Кристина Димитрова, Петя Буюклиева, Искрен Пецов и др. естрадни звезди да вдъхнат „Кураж“ с песен за коронавируса, съдържаща мотивиращите фрази като "начало прокобно, ще има ли край“, "старици, провесили сухи ръце, потъват в земята със черно лице" и "невидим убиец е тръгнал в обход".
Последният пирон в ковчега на българската „ангажирана“ музика обаче бе закован в понеделник, когато на бял свят се появи умопомрачителната Песен за Банкя. Творбата възпява родното място на премиера, столичен кмет, главен секретар, пожарникар, охранител и любител на тортата „Сахер“ Бойко Борисов. Но опява българската естрада и я приравнява до прост инструмент за пропаганда, използван в тъмните години преди 1989 година.
Химнът е финансиран от Столична община (явно съществени проблеми за оправяне няма, затова разходите за безсмислена песен са оправдани) в партньорство с Кока-Кола и е дело на известния композитор Хайгашод Агасян, текстописеца Румяна Николова и аранжорите Алекс Нушев и Петър Алексиев. Песента за премиерското градче започва с драматичен увод от актьора и депутат от ГЕРБ Евгени Будинов, който провлачено рецитира двустишието:
"Моя Банкя, ти си в нашите души!
Тебе Бог благослови."
След емоционалния дистих, химнът продължава със сърцераздирателните вокални изпълнения на дует "Ритон":
"Красота безкрайна има под небето,китна ти, земя, омайваш ми сърцето."
Включват се и емблематичните братя Аргирови с трагикомичното признание:
"С мисълта за Банка дишам аз до края.
В мен си ти, зрънце от рая!"
В ужасяващата музикална подигравка участват още оперната прима Еделина Кънева, джаз певицата Русана Христова, фолк изпълнителката Поли Паскова, както и Никола Чочев и Люси Манолова, (не)познати ни от множеството музикални формати в телевизионния ефир.
Песента е изградена с 4 повтарящи се акорда и още от самото начало има претенцията за гръмко произведение, като патетичният текст е придружен със спиращи дъха (буквално) гледки на градчето, описано като „обич моя, нежна тайна“. Подобно на всяко класическо произведение, песента градира постепенно, а кулминацията идва на финала, когато всички музиканти запяват в един глас, редом с невинни детски пискливи гласчета и драматични фалцети от дамите. Очаквано, в текста можем да чуем и характерната за родните текстописци прозодия, в която ударението на думите не съвпада с музикалния такт и на практика се произнася грешно. Но млъкни, сърце!
Пародията на песен щеше да е смешна, ако не беше саундтрак на целия нелеп живот в България. На фона на нестихващите антиправителствени протести, скандалите по високите етажи на властта, войната с компромати и абсолютната невъзможност на управляващите да се справят кризата от коронавируса, песента идва като натрапчива мелодия на будилник рано сутрин. Дразни те, искаш да я спреш и да не я чуеш никога повече, но все пак успява да те събуди. И самият факт, че талантливи певци и инструменталисти се принуждават да продават таланта си, за да ни убедят, че „Банкя е в нашите души“, показва колко дълбок и прогнил е упадъкът на българското музикално изкуство. Защото за него това не е песен, а опело.
