Христофор Караджов е не само преподавател във Факултета по журналистика и комуникации в Калифорнийския щатски университет, но и активен анализатор на политическия и обществен живот у нас и в САЩ. Тези дни той е и много търсен от българските медии, за да коментира размириците зад океана, повод за които се оказа жестокото убийство на Джордж Флойд. Въпреки това намери време и за "Момичетата от града", за да си поговорим за институционалния расизъм, сложната политическа и икономическа обстановка в Съединените щати, както и за шансовете и на демократите, и на републиканците да се превърнат в големите победители на следващите избори.
Мирни протести през деня, вандализъм през нощта – това ли е формулата на случващото се в САЩ сега? Има ли нещо съвсем ново в последните часове?
Христофор Караджов: Факт е, че текат многомилионни протести в цялата страна. Добрата новина е, че след понеделник, последния ден на ескалиралата ситуация, протестите отново са мирни. Хората са навън от Калифорния до Бостън, от Сиатъл до Маями, като има спорадични проблеми, свързани с полицаи, употребили насилие, като някои са използвали гумени куршуми или сълзотворен газ срещу протестиращи. Един случай от Бъфало, Ню Йорк, придоби популярност в социалните медии. Възрастен човек беше блъснат на земята от органите на реда, като историята беше и подобаващо разпространена и осъдена в медиийното пространство в световен мащаб. А на служителите на реда е потърсена отговорност за деянието.
Само на мен ли така ми се струва, че полицейските части по места се държат ужасно грубо с белите протестиращи. Това не е ли също расизъм?
Христофор Караджов: Няма различно отношение на полицията към протестиращите на база раса. Проблемът с вандалите в Ню Йорк дойде оттам, че всяка местна полицейска структура има своя собствена стратегия. Полицаите там отначало бяха в невъзможност да се организират адекватно и спрат погромите. Но трябва да е ясно, че по улиците имаше няколко групи хора. Едните бяха опортюнистите, които бяха основно младежи, пълни с тестостерон. Виждат, че нещо се случва, а те се "включват" по единствения им възможен начин – като чупят и грабят. Чист опортюнизъм. Другите смятаха това като форма на протест - като чрез вандализъм "изразяваха" несъгласието си със случващото се в страната. Имаше и организирани грабители безспорно, за които това е животът всеки ден. Обикалят с колите и взимат. Вандалите и грабителите бяха много малка част от протеста. Хората, за които протестът е кауза, бяха потресени от тях. Мои студенти бяха на улиците и пострадаха. Една от студентките ми беше с порезна рана, защото се е опитала да предотврати влизане с взлом в една аптека на "протестиращи". В Детройт например 16- годишен чернокож младеж организираше хората на улицата с мегафон, за да предотврати проблеми.
Няма как да не те попитам за свободата на медиите в САЩ. Водещи медии бяха обвинени в едностранчиво представяне на протестите. Така ли е?
Христофор Караджов: Ако говорим за mainstream медиите, повечето от тях си вършат невероятно добре работата, като се опитват да предложат богата палитра от мнения, анализи и разговори. Най-големият вестник в Южна Калифорния Los Angeles Times направи голяма поредица от материали с хора, които са извършвали вандализъм по време на тези демонстрации. За да питат каква е мотивацията им. Аз черпя информация именно от такъв тип текстове. Разбира се, социалните мрежи също са източник на информация. Но като цяло, аз вярвам, че в САЩ има свобода на медиите.
Убийството на Джордж Флойд събуди привидно забравения призрак на расизма. Какво го провокира именно сега?
Христофор Караджов: В Америка обществото е многорасово, многоетническо, многонационално. Но тези проблеми винаги са били под повърхността и от време навреме избиват. Естествено, че в момента не сме в 1865 или 1956 г., много неща са променени към добро, но проблемите все още реално присъстват. Един от големите проблеми на расизма е, че все още структурно чернокожите са много по-бедни от белите. Един от аспектите на институционалния расизъм е ощетяването на чернокожите американци от правораздавателната система. Много чернокожи са в затвора за тривиални престъпления, което води и до хиляди разбити семейства, както и до натрупано чувство на обида на база раса. Има страхотен документален филм на Netflix по въпроса, който горещо препоръчвам.
Да не забравяме, че само преди 50 години е имало чешмички за бели и за черни. Това са само две поколения назад, а в главите на някои хора това разделение продължава и до днес. Изкореняването на расизма е процес. Като в основата стои бедността на чернокожите като основен проблем. Чисто исторически успешните бели имат преднина от няколко поколения, които имат наследствено натрупване на капитал. Освен това доста от добрите училища са в бели квартали, защото се финансират на местно ниво. Когато имотите в даден квартал са скъпи, съответно се плащат по-високи данъци и районът е по-облагороден. Образователните институции са по-богати, материалната база по-добра, а учителите – повече. Когато български имигранти се гордеят, че са се преборили от нулата в Америка, те забравят, че това не е нулата, защото са дошли образовани. Нещо, което при повечето чернокожи липсва.
Превърна ли се Джорж Флойд в мъченик?
Христофор Караджов: Личността на Джордж Флойд няма основно значение в случая. Той очевидно е бил човек с проблеми, но това не оправдава и бруталността, която го превърна в жертва. Не мисля, че той е превърнат в мъченик, макар че хората винаги имат нужда от герои и мъченици. Но той е катализаторът за разбирането на проблемите в американското общество. Когато се говори за Флойд, искам да напомня за Мартин Лутър Кинг, който приживе е бил противоречива фигура, макар и безспорен оратор. Той е нямал пълна подкрепа дори и сред чернокожите, но неговата смърт катализира много процеси. За щастие, днес нито протестите, нито разрушенията стигат до мащабите от 1968 г.
И още ...
Няма ли да се появят лидери на протестите, които да канализират енергията и да я превърнат в реална промяна за страната?
Христофор Караджов: Реалната промяна може да е само законодателна в момента. В началото на седмицата демократите обещаха да предложат пакет от законодателни промени, които да доведат в реформа на полицията. Което само по себе си би било много трудно, защото в САЩ има около 18 000 полицейски управления, които са автономни. Те всички са с различни закони и регулации.
Надявам се протестите да провокират разговори по проблемите, да има институционални промени. Ако върнем пак темата към полицията, много е трудно тук да се осъди полицай, който е предизвикал закононарушение. В САЩ има над 1000 души убити от полицаи, много повече от която и да е страна по света, а осъдените за това са единици. Причините са различни, но основната е това, че профсъюзите на полицаите са политически влиятелни. Американските полицаи са 'trigger happy', много обичат да натискат спусъка, но това може да се промени, ако се работи в тази насока. В същото време има и убити полицаи, по 80 човека на година, което не е малко също. Реформата трябва да е в посока да възпрем престъпления срещу нарушителите. Трябва да се замислим защо в държави като Великобритания убитите полицаи и убитите от полицаи са съвсем малък брой, а тук е друго. Особено като имаме предвид, че полицейският бюджет в Лос Анджелис е 3 млрд. долара, а за всичко останало в града е под 200 млн. А на Лондон полицейският бюджет е наполовина, при положение че е с два пъти повече население. Какво е това насилие, което цари в САЩ? Трябва да е ясно, че недоверието към полицията е един от основните проблеми в страната. И посоката е една – да се работи то да бъде преодоляно.
Защо всички посочиха президента Тръмп тогава като главен виновник за случилото се. Тук не става ли въпрос за проблеми на полицейските структури по места?
Христофор Караджов: Защото Тръмп казва неща, които определено възпламеняват страстите. Пример отпреди няколко дни е изявлението на президента, който каза, че тогава е бил "един страхотен ден за Джордж Флойд", защото той щял да се гордее от Америка, която няма различни стандарти за гражданите си, независимо от раса, пол и етническа принадлежност. Точно така каза. Тръмп работи за твърдия си електорат. Той се криеше цяла седмица в Белия дом, който дори беше потънал в мрак. Това, да кажем, е разбираемо. Заобиколен е от протести, може да не е разумно наистина президентът да стои до прозореца. Но трябваше да се обърне към нацията с окуражаващи думи. А когато го направи най-накрая, реториката му беше заплашителна.
Бившият министър на отбраната на Тръмп, Джеймс Матис, направи доста силно изявление, в което обвинява президента, че не се опитва да обедини американския народ, като дори “не се преструва, че опитва”. Това ли цели Тръмп – разединение?
Христофор Караджов: Да, именно - след седмица мълчание той произнесе кратка реч миналия понеделник, в която заяви, че може да използва закон от 1807 г., чрез който му е позволено да изпрати армията в градовете, които не могат да се справят с протестите. Юридически спорно е дали това може да се случи, но дори и да е възможно, в тази федерална държава това е равнозначно на гражданска война. Акцентира върху това, че е президент на реда и закона, като всичко беше насочено към неговата личност. И добави буквално едно изречение на съболезнование за семейството на Флойд. След което главният прокурор Бар разпореди да се разпръсне мирно протестиращото множество пред Белия дом. Да, хората безспорно бяха буйни и шумни, но мирни. Което е абсурдна реакция, още повече че тази локация е традиционно целогодишно място за протести, подкрепящи разнообразие от каузи. А самият Тръмп се отправи до близката църква, за да направи бърза фотосесия с Библия в ръка (която държеше дори обратно), нарече протестиращите "разгневена тълпа" и каза, че ще подкрепи втората поправка, което е директно насърчаване на насилието. Той беше заклеймен от епископа на църквата, но за твърдия му електорат това работи, за всички останали е наистина разединяващо.
И още ...
Може ли това напрежение да се окаже и златният шанс за евентуалния кандидат за президент на демократите – Джо Байдън?
Христофор Караджов: Проблемът е, че Байдън не е много вълнуващ избор. Той е 40 години в политиката, много интелигентен човек, когото познавам и лично.Освен това Байдън е на 77 години, което също не е в негова полза. Той води пред Тръмп според допитвания, провокирани от недостатъчно адекватната реакция на Тръмп срещу коронавируса. Но нищо не е сигурно. Една от чертите на протеста са младите хора. Но слабото място на младите е, че са активни по протести и социални медии, но когато се стигне до реално гласуване, ги няма. Това беше и проблемът на Бърни Сандърс – много млади хора, много ентусиазъм, но като се опре до даването на вот, няма активност дори от чист мързел. Викането по площадите и гласуването са различни неща.
Демократите са доста по-разединени. Дори когато кметът на Вашингтон – чернокожата Мюриъл Баузър, се изпокара с Тръмп, като отказа в града да се намесва националната гвардия (въпреки че тя няма много власт, защото столицата е със специален федерален статут), действията ѝ не бяха подкрепени от съмишлениците ѝ. След като една от улиците към Белия дом осъмна с огромни жълти букви 'Black lives matter', някои от лидерите на чернокожите реагираха остро на това, като го нарекоха ПР акция, която не била истинско решение на проблемите. Има разединение дори сред хора, които трябва да показват единомислие. Докато при републиканците всички мълчат. Те са като един монолит.
Балансът е тънък между демократи и републиканци и съпартийците на президента не искат никакви непремерени ходове. Но се надявам да има политическа промяна. Защото тонът на политиката много се промени с Тръмп. Това е тон на обиди, тон на нетърпимост, няма дискусии. Иска ми се един нормален, умерен и консервативен лидер да стане президент, но да бъде от класата на Мит Ромни, на Джон Маккейн. Но никой от републиканците не смее да засенчи Тръмп. След 11 септември 2001 г., Джордж Буш-младши реагира много по-адекватно и първо се опита да успокои нацията, после да търси врага и наказва терористите. Това има значение, когато става въпрос за думи от президента на САЩ. Хората искат съчувствие, не война.
При демократите изплува Байдън, но истината е, че не е особено вълнуващ кандидат. Не е Обама, не е Клинтън. Има и млади кандидати – за мен Пит Бутиджич беше интересен, но е много млад за консервативната политическа система на САЩ. Губернаторът на Калифорния - Гавин Нюсън, има добри шансове, но те ще са в бъдеще, едва ли ще може да се наложи като ключов политик сега. На национално ниво е трудно, защото разделението на двата бряга и големите градове срещу средата и малките е много голямо.
Възможно ли е тези брожения в момента да са провокирани от комбинацията между коронавируса, карантината, сложната икономическа ситуация в страната и –как да кажа – “ексцентричността” на президента Тръмп?
Христофор Караджов: Не знам и аз вече какво да кажа за Тръмп. Той е толкова извън всякакви представи както в американската, така и в световната политика, но според мен основната му черта е безотговорността. И въпреки всичко той е култ. Не обичам да правя свободни исторически паралели, но третата дума след като се каже Тръмп, е "Хитлер". Може да е силно пресилено, но показва дълбочината на страстите, които 45-ят американски президент буди.
И тази "експлозия" по улиците на Америка е комбинация от всичко това – хората са изнервени от седенето по домовете си, несигурността, безработицата от 42 милиона души (макар че най-новите данни казват, че трендът се обръща). Общото усещане е, че няма как да се избяга от събитията, че те са като цунами. Не се знае и какво ще се случи с масовото струпване на хора по време на епидемия. Определено напрежението го имаше в обществото още преди убийството на Флойд. А как и дали ще има развитие на нещата, предстои да разберем.
