Добряна Петкова, и.д. секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора, е и с дългогодишен опит в неправителствени организации, които работят с превенция на насилието и с жертвите на насилие. Тя разказва пред Момичетата от града какви са рисковете пред търсещите работа в условия на икономическа криза, кои социални групи са най-уязвимите и дали трудовата експлоатация е единствената експлоатация, която трябва да ни тревожи.
Счита се, че трудовата експлоатация е най-разпространената форма на трафик на хора в световен мащаб. Така ли е наистина - както у нас, така и в световен мащаб?
По принцип съгласно официалните данни на разследващите, най-разпространена форма на трафик на хора е сексуалната експлоатация и насилствена проституция. В същото време Международната организация по труда счита, че трафикът на хора с цел насилствен труд и трудова експлоатация е по-скоро по-разпространената форма, но не се разпознава така лесно – от една страна самите жертви не се разпознават като потърпевши лица, от друга страна много тази форма е много по-трудно доказуема по линия на наказателното разследване. В някои случаи е трудно да се докаже дали става въпрос за трафик на хора с цел трудова експлоатация или за трудова измама. Много често проблемните казуси не се докладват, защото самите жертви на трафика не се идентифицират като такива. Обикновено казват: "Прецакаха ме!", "Не ми провървя!" и "Този път имах лош късмет!", а в повечето случаи става въпрос именно за трафик на хора с цел трудова експлоатация.
Редовно в рамките на национални и международни форуми се дискутира с експерти каква е разликата между нарушаването на трудовите права и трафик на хора с цел трудова експлоатация. При трафика на хора става дума за регламентирано престъпление според Наказателния кодекс. Има и Закон за борбата с трафика на хора, където също се дефинира трафикът на хора, както и значението на експлоатация. Трафикът на хора е не само жестоко нарушаване на човешките права – това е престъпление срещу личността, което има задължителни елементи - винаги трябва да има транспортиране и "местене" на жертвите, независимо дали местенето е в рамките на територията на една страна или става между две или повече държави. Както и да има елемент на измама, на принудително подчинение. И разбира се, винаги е с цел "експлоатация". Често се използва състоянието на зависимост на жертвите. Трафикантите правят така, че наемниците да са във финансова зависимост от трафиканта, като в последствие биват принуждавани чрез труд да връщат средства, дефинирани като дългове.
Лесно ли се доказват случаите за трудова експлоатация?
Не винаги тези елементи са толкова лесни за доказване. Не винаги се събират и достатъчно данни за да се докаже, че става въпрос за трафик на хора, а не за трудова измама в дадена държава посредством, например, трудов посредник.
Както и при насилието над жени и деца, когато хората омаловажават самото насилие и са свикнали да бъдат експлоатирани, те стават толерантни и трудно се идентифицират като жертви. Много от тях са свикнали да нямат трудови договори и други редовни документи, с които да докажат в последствие, че нещо им се е случило. Затова ако се разгледат данните на Прокуратурата, става ясно, че много често липсват доказателства за подбуждане на дело. А и не е рядкост трафикантите, като си дадат сметка, че им предстоят неприятности, да успеят да се договорят с жертвите да им изплатят някаква сума, за да се потули престъплението. За жертвите това е също вариант, защото знаят, че едно дело е свързано с много време и дълги разпити. Разбира се, много важни за жертвите и техните семейства са и факторите на страх, вина и срам.
В различните държави има различни ставки, които определят възнагражденията по сектори, както и трудово законодателство, което регламентира условията на труд - работно време, осигуровки, условия за безопасен труд. Често когато наши граждани са потърпевши, жертвите сами се съгласяват да получават под минималното възнаграждение, като много често работят и "на черно" - особено в селскостопанския сектор и строителството.
Да не говорим, че повечето жертви работят в критични условия - спят на местата, в които работят, нямат елементарни санитарни условия. Но все пак имат по-големи шансове да припечелят някой лев, особено ако идват от опустели райони на България, нямат образование или трудова квалификация.
Дори когато се намесят инспекциите по труда, някои от жертвите не се определят като такива. Те заявяват, че незадоволителните условия на труд ги уреждат и тогава институциите са тези, които трябва да намерят начини да докажат нередностите и престъпленията, произтичащи от тях.
Кои са рисковите групи при трудовата експлоатация?
Хората от малките населени места, които работят в земеделието и строителството, са една от най-уязвимите групи. По-ниско образованите са по-склонни да се подлъжат по нереални условия на труд. Съгласно официалните данни повечето са мъже, на всякаква възраст, като потърпевшите могат да бъдат и хора в пенсионна възраст. Много често експлоатацията прераства от една в друга форма. При по-възрастните мъже тя се превръща от трудова в просия, а при жените от трудова експлоатация в склоняване към проституция. В "сивите" сектори - като сферата на почистването и поддържането на домакинство, много трудно се контролира насилието и се доказва експлоатация.
Уместно ли е тогава да говорим за социална роля на пола? Можем ли да кажем, че все пак жените са по-уязвими от мъжете?
Да, жените са по-уязвими чисто физически. Най-малкото, те трудно могат да се защитят при физическа разпра. За разлика от сигнали при трафик с цел сексуална експлоатация, когато в повечето случаи става въпрос за единични жертви, при сигнал за експлоатация на труд един сигнал насочва към по-голяма група от потърпевши. Наскоро от Испания получихме обаждане от жена, която представляваше група от българи, които работят и живеят в тежки условия в земеделска ферма. Повече от десет човека от цяла България, пълнолетни мъже и жени, са били наети да берат плодове, като в последствие са били измамени. Работата е била непосилна, условията на труд - много лоши. Имали сме над 100 човека, въвлечени само при един получен сигнал. Ако експлоатираните са извън България, както в конкретния случай, трябва да им се осигури храна и подслон от институциите и вариант за придвижване обратно в родината.
Важно е да се подчертае, че една от основните тактики на трафикантите е да накарат наетите работници да чакат известно време преди да се ангажират с работа. Това се прави с цел, защото всеки е тръгнал с някакви пари за начало. Трафикантите изчакват сумата да свърши и започват да държат жертвите си в зависимост в ролята им на длъжници.
И още ...
Кои са дестинациите, в които българските гражданите най-често се превръщат в жертви?
В последните две години основните страни са Франция, Германия, Холандия, Великобритания, Австрия, Испания и Италия. Специално за Испания и Италия нашият профсъюз КНСБ съвместно с Изпълнителна агенция "Главна Инспекция по труда" имаха съвместни проекти, които да подкрепят българските граждани, които работят в чужбина. В рамките на един такъв проект се установи, че цели села от български граждани от сливенските села отиват в Италия. Говорим за хора от изолирани общности, социално изключени, от ромската общност, за цели семейства, които отиват в селскостопанския сектор. Чрез проектите колегите имаха възможността да инспектират условията на труд на място, както и необходимостта от помощ за тези хора. От Министерството на труда и социалната политика имаме национални кординатори в чужбина, т.нар. трудови аташета, които са във връзка с нашите сънародници, ако има съмнения за експлоатация. В такива случаи те на място отиват да проучат дали става въпрос за трудова експлоатация, за трафик на хора или друг вид експлоатация.
България дестинация ли е за трудова експлоатация?
България полека лека се превръща и в страна за различни видове експлоатация, включително за сексуална експлоатация. Доста хора, които не са граждани на ЕС, а на трети страни - като украинците по българското Черноморие, също са потенциално потърпевши при трудова експлоатация. Въвели сме мерки на превенция на тази форма на трафик, особено сега, когато имаме и миграционни потоци покрай бежанските конфликти в Близкия Изток. Преди време имахме единични случаи за трудова експлоатация на жени от африкански произход, наети в сферата на домакинството. Но те така и не се доказаха, което е доста често срещано в нашата работа. Не за друго, а защото ние разчитаме на преките показания на жертвите, а в хода на досъдебното производство те често променят показанията си - или от незнание, или от страх да не бъдат намерени и наказани. В България тези хора живеят в определени общности, което ги прави още по-уязвими.
Разкажи ни малко повече за кампанията ви “Трафикът на хора съществува”. Успява ли да стигне именно до рисковите групи и да предотврати превръщането им в жертви?
Кампанията е част ежегодна национална кампания и национална програма, която цели превенция на трафика на хора с цел трудова експлоатация. Идеята ѝ е да повиши осведомеността и чувствителността на обществото и рисковите групи по отношение на механизмите за въвличане в престъплението, както и да насочи вниманието към конкретни признаци за идентифициране на жертви на трафик с цел трудова експлоатация. Не говорим само за клипове и брошури с информация. Потенциалните жертви често са дори неграмотни. Затова когато работим с изолирани общности - като ромите например, работим със здравни медиатори. Имаме и академии за доброволци, чрез които достигаме до хората в риск. Правим акции с пътуващите с нискотарифните самолетни компании, защото основно тези хора са най-застрашени от трудова експлоатация, като това се случва по инициатива и на колегите от ГД“БОП“, ИА“ГИТ“, АЗ, Бюрата по труда и други.
Чехия, например, е една от рисковите дестинации за българи. Продължава публикуването на фалшиви обяви, и въпреки това много хора тръгват натам. Затова имаме контакт с координатори по места, които работят към неправителствени организации там. Имаме изградена мрежа, която съветва и информира за спецификите за работа в Чехия, където има посреднически фирми за наемане на кадри и много често се случват злоупотреби. Тези агенции са регистрирани в чужбина, като за разлика от нашите агенции, е винаги подлежат на проверки на лицензи и мониторинг. Във Великобритания в това отношение нямаме проблем, там лесно можем да проверим лицензи, посредством трудовото аташе и колегите от специализирана великобританска агенция.
И още ...
А сезонната работа дали крие повече рискове за злоупотреба за уязвимите групи?
Обръщаме специално внимание на сезонната работа. Така и стартираха първите програми за превенция - с така нареченото "бране на боровинки" в скандинавските страни, като бумът беше през 2014-15 година. Хора от цялата страна бяха превозвани с бусове до Швеция, като много често се злоупотребяваше с големи групи от работници. Не само, че ставаше въпрос за лоши условия на труд при беритбата на плодове, но и за друга форма на експлоатация - сексуална експлоатация и просия. Швеция е една от основните страни на дестинация с цел просия, въпреки че е забранена в цели региони на страната чрез закон.
Какви са последиците за жертвите на експлоатациите? И какъв е процесът им на реинтеграция в обществото?
Във всяка ЕС държава има антитрафик кординатори. В България съществува разработен механизъм още от 2010 г. за координирането на случаите на трафик на хора. Когато се присъединявахме към ЕС, превенцията на трафик беше един от критериите, а там ние обърнахме сериозно внимание.
В България (и не само) има немалка помагаща мрежа от организации, която споделя информация, с цел потенциалните жертви да се възползват от правата си. Едно от специалните права е така нареченият период за възстановяване и размисъл. В България срокът е 30 дни, като в различните държави той варира. Но докато трае, предполагаемата жертва на трафик има право на подслон, грижа, здравно подпомагане, психологическа и социална подкрепа, и време за размисъл дали да свидетелства. Тъжното е, че често потърпевшите не са информирани с възможността за подкрепа, а и дори хора, които работят с жертвите професионално, понякога не са запознати с различните инструменти, включително възможностите за обезщетение и финансова компенсация.
Процесът за подпомагане и реинтеграция е добре да започне още от страната, в която експлоатацията е регистрирана, ако говорим за външен трафик. Защото в България има и немалко случаи за вътрешна експлоатация. 122 лица са жертви на вътрешен трафик, с цел сексуална експлоатация, т.нар. развратни действия само за 2019 г. Не всяка държава се свързва с нас, не винаги хората имат доверие на институциите, страхуват се, че ще се разчуе. При случаите на трафик с цел трудова експлоатация, лицата рядко търсят подкрепа, защото по-скоро се чувстват измамени, искат да се приберат у дома за малко, да си починат и после пак да си търсят късмета някъде. Те дори не търсят и безплатна правна защита, за да получат някаква финансова компенсация.
Нещата седят съвсем различно при жертвите на сексуална експлоатация и принудителна проституция. Там става въпрос в общия случай основно за жени и момичета, като се използват различни форми на насилие, свързани с вида на проституция - улична или елитна. У нас има различни услуги, в зависимост от конкретните нужди и случаи - кризисни центрове и защитени приюти. Предлагаме и услуги, специализирани конкретно с жертвите на трафик. Важно е да се знае, че кризисните центрове са краткосрочно решение, като там се настаняват и жертви на домашно или сексуално насилие. При нас жертвите могат да останат колкото е необходимо, като предлагаме и медицинска и психологическа помощ, предлагаме и професионална преквалификация. А със стабилизираните хора се работи в Приют за последваща реинтеграция, където се учат отново да се впишат в живота.
