ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Когато мама се почувства бунтар

Когато мама се почувства бунтар

Снимка: kaboompics.com

живяла в чужбина, бях приветствала двамата си сина, бях сменила три професии. Бях натрупала опит, бях научила уроци и продължавах да уча. И въпреки идиличното чувство от миналото никога нито за миг не изпитах истинска носталгия по онези дни, защото сега животът ми беше изпълнен от децата ми и това не ми тежеше.

Към края на деня обаче изпитах нужда да изляза, да се разходя, да остана сама. Щях да повървя, да пия кафе и да послушам малко музика. Не мислех много какво ще облека, но исках да е различно, исках да изляза от ролята си, да се противопоставя, разбунтувам дори. На умората, на напрежението от работа, на лошото време. На път за излизане, поглеждайки се в огледалото, си казах: "Сега вече приличаш на истинска бунтарка, върнала се в тийнейджърските си дни."

Не мислех много какво ще облека, но исках да е различно, исках да изляза от ролята си, да се противопоставя, разбунтувам дори.

Усмихнах се, хареса ми. Бях в друга роля на човек, вървящ към "свободата". Човек, който искаше да вдиша свежия въздух и да повърви по влажните улици със слушалки в ушите. Беше хубаво, освобождаващо и зареждащо. Мислите ми се успокоиха, а аз продължих да се усмихвам на различния си образ. Моят малък бунт, част от ежедневните битки, които непрестанно водим в различните си роли. На майки, на съпруги, на жени, отдадени на кариерата си, на приятелки, сестри, дъщери.

Понякога всеки един от нас има нужда да смени "костюма" си, дори с някой нетипичен или отдавна забравен, да поеме глътка свеж въздух и да даде воля на вдъхновенията, стремежите и желанията отвъд "комфортните" си зони и обичайните си задължения. Днес аз смених моя и не съжалявам, защото разбрах едно: не е толкова страшно.

 

Откакто се помни Барбара, все я питат на кого е кръстена. Преди обичала да се шегува, че е на прабаба си от Америка, но всъщност зад името няма велика история освен една любов към различното от страна на нейните родители през едни далечни дни на 90-те години. Непоправима мечтателка и романтичка, нещо или някой винаги трябва да я държи здраво стъпила на земята, за да не полети и да не се загуби във...