Общество

Когато мама се почувства бунтар

Наскоро ми попадна моя снимка отпреди осем години. Лято е, лежа безгрижно на тревата, облечена съм в пъстри дрехи, а слънцето ме заслепява и ме кара да затворя очи.

Когато мама се почувства бунтар

Снимка: kaboompics.com

Наскоро ми попадна моя снимка отпреди осем години. Лято е, лежа безгрижно на тревата, облечена съм в пъстри дрехи, а слънцето ме заслепява и ме кара да затворя очи. В ушите ми има слушалки и звучи музика. Каква, разбира се, не помня. Почувствах се странно, сякаш е било отдавна, но и не толкова. Със сигурност наскоро не съм се чувствала така волно и свободно. Помня, че по онова време се бях върнала от Англия за ваканцията след първата ми година в университета. Беше особено лято, пълно с обрати и изпитания.

Връщайки се вкъщи след неколкомесечно отсъствие, нищо вече не беше същото и цялото ми семейство беше на прага на големи промени, които започнаха да се случват скорострелно след прибирането ми. Точно в пика на тези доста тягостни дни, когато се затворих в себе си и търсех спасение някъде, беше запечатан и онзи момент. Момент, в който въпреки всичко намерих начин да почувствам душата си лека и свободна, пълна с надежда, че всичко ще се оправи. Реших да не се затварям зад четирите стени, а да позволя на топлитe лъчи и слънцето да си свършат работата. И се случи.

Момент, в който въпреки всичко намерих начин да почувствам душата си лека и свободна, пълна с надежда, че всичко ще се оправи.

Години по-късно онази шарена рокля отдавна вече я няма, няма ги и слушалките, запитах се дали и онова момиче е изчезнало. Момичето, чиято фантазия рисуваше пъстри картини, чийто оптимизъм не го напускаше и което намираше вдъхновение във всичко наоколо.

Днес не беше лято, навън беше облачно и ръмеше, а аз вече не бях сама. Алекс, на четири години, беше изпъстрил пода на хола с всевъзможни играчки, а Себастиан, на три месеца, се беше събудил в лошо настроение и имаше нужда от много внимание и утеха. Аз пък водех разговор след разговор по телефона, опитвайки се да реша работен проблем. Нищо романтично в онзи ден и момент. За осем години бях


живяла в чужбина, бях приветствала двамата си сина, бях сменила три професии. Бях натрупала опит, бях научила уроци и продължавах да уча. И въпреки идиличното чувство от миналото никога нито за миг не изпитах истинска носталгия по онези дни, защото сега животът ми беше изпълнен от децата ми и това не ми тежеше.

Към края на деня обаче изпитах нужда да изляза, да се разходя, да остана сама. Щях да повървя, да пия кафе и да послушам малко музика. Не мислех много какво ще облека, но исках да е различно, исках да изляза от ролята си, да се противопоставя, разбунтувам дори. На умората, на напрежението от работа, на лошото време. На път за излизане, поглеждайки се в огледалото, си казах: "Сега вече приличаш на истинска бунтарка, върнала се в тийнейджърските си дни."

Не мислех много какво ще облека, но исках да е различно, исках да изляза от ролята си, да се противопоставя, разбунтувам дори.

Усмихнах се, хареса ми. Бях в друга роля на човек, вървящ към "свободата". Човек, който искаше да вдиша свежия въздух и да повърви по влажните улици със слушалки в ушите. Беше хубаво, освобождаващо и зареждащо. Мислите ми се успокоиха, а аз продължих да се усмихвам на различния си образ. Моят малък бунт, част от ежедневните битки, които непрестанно водим в различните си роли. На майки, на съпруги, на жени, отдадени на кариерата си, на приятелки, сестри, дъщери.

Понякога всеки един от нас има нужда да смени "костюма" си, дори с някой нетипичен или отдавна забравен, да поеме глътка свеж въздух и да даде воля на вдъхновенията, стремежите и желанията отвъд "комфортните" си зони и обичайните си задължения. Днес аз смених моя и не съжалявам, защото разбрах едно: не е толкова страшно.