Публикуваме разказа на Маргарита без корекции и без въпроси, защото с писмото си до нас, тя съобщи, че вече е излязла от токсичната връзка със своя "майстор", но иска думите ѝ да стигнат до другите жени, които живеят в терор, а го наричат любов.
***
Опитвах да говоря с нея.
Тя говореше вместо мен. Всеки път ме прекъсваше. Разказваше как го чака.
Как стои сама, седнала "по турски" в тъмното върху една висока маса, защото е единственото място, от което може тайно да наблюдава улицата и входната врата. Стояла дълги часове там, вперила поглед, пълен с отчаяние, страх, надежда, умора, любопитство (дали няма да се прибере с друга), тъга, срам и любов.
Така тя обясняваше любовта.
"Ето ме, познаваш ме, друг мъж не съм съм чакала така! Друг не бих чакала. Това е Най-Голямото. Не бих търпяла иначе някой да крещи и да ме обижда. Не бих стояла сама, скрита на тъмно. Не бих спала в стаята дрешник, както направих миналата седмица след големия скандал, при който уж го напуснах, но сърцето ми не ми позволи да се отдалеча. А и на приятелите ми вече не им е до мен. Да ме посрещат най-често в интервала между 2 и 4 през нощта, чат-пат с разбит нос или поне разплакана, да ме утешават и разсмиват, докато усетя повей нормалност и веднага пак се върна при него. Затова тогава тайно спах в дрешника."
Впечатляващо е, че изобщо заспа тогава. Около нея имаше чували, кашони и кутии с багажа ѝ. Нали все се разделят и тя все (ще) се изнася. Но ето, там беше.
Опитвах да говоря с нея.
"Това не може да не е любов! Не съм изпитвала нищо подобно досега. Ще се оправим. Ще се разберем. Той ще се промени. Силна страст, това е."
Така Маргарита прие, че си е намерила майстора.
Веднъж беше отишла на свиждане на биполярна приятелка в психиатрията. Докато пушеше с група от пациентите (лудите, ще кажете вие), им разказваше за любимия си.
"Не, не, той не ме бие. За 3 години 3 пъти е било наистина бой. Другото са леки прояви."
"Ти си луда!" – дружен отговор. Това напълно отказа Маргарита (лудата, бих казала аз) да споделя с някого.
Мен просто ме информираше. От време на време. По-често гадаех. Защо тази жена, която можеше със затворени очи да посочи произволна точка на картата на София и със сигурност да се окаже, че е канена на събиране, изложба, чай, концерт или парти там, стои сама на тъмно (за да не я забележи той, като дойде) и чака един мъж, който по-добре да не се връща. Защо спря всички свои лични занимания? Загуби широката си палитра от интереси. Обърна гръб на изкуството, на приятелите, на звънкия си смях.
Опитвах да говоря с нея.
Разказа ми как стар неин приятел веднъж дошъл на гости, за да я запознае официално с годеницата си. Маргарита готвила вечеря, обстановката била кошмарна – като във всеки дом на нещастни хора, но въпреки това тя и гостите ѝ се радвали на срещата. Този път обаче любимият ѝ се прибрал. Той мрази да я вижда щастлива. Заяждал се малко с нея и за изразителност хвърлил току-що приготвеното ризото по вътрешната стълба на къщата. (По това време тя вече май наричаше това място "Къщата на ужасите".)
"Това не е Маргарита, която аз познавам. Тя не би позволила някой да се държи така с нея!", отсякъл гостът, хванал си годеницата под ръка и си заминали. Никога повече не са общували оттогава.
Още един приятел, загубен за сметка на любовта, вероятно си е казала тя. Дори тайно се е усмихнала, защото те не знаят, че по тези стълби е летяла не само вечерята, а и самата Маргарита. Да, веднъж я беше бутнал от най-горното стъпало на втория етаж. Тя се изтъркаля и приземи долу съвсем невредима – чудо някакво – надигна се и започна да се смее, все едно е победила в нещо. "Видя ли! Нищо не можеш да ми направиш. Добре съм!" Добре е? Та тя откакто го срещна, не е спряла да кърви...
Опитвах да говоря с нея.
Въпреки че все по-малко знаех коя е. Гледах я – в огледалото пред мен, но не я виждах. Жените от домовете, обзаведени с насилие, са невидими. Дори пред себе си.
Без обич,
Маргарита
***
Една от целите на кампанията на ни НЕ СИ САМА - ЗАЕДНО СРЕЩУ НАСИЛИЕТО е именно да говорим с НЕЯ. С всяка една Маргарита, която трепери от страх пред някой "майстор".
Чувствайте се свободни да споделите и вашата история – анонимно или не. Ние сме тук, за да я изслушаме и ще помогнем да достигне до останалите жени, защото не сме сами!
Защо след побой пред камери в Самоков насилникът е оправдан?
