ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Когато Осми март няма да го има

Когато Осми март няма да го има

Когато бях малка, носех цветя и картичка на мама. Когато станах по-голяма и разбрах, че това не е само празник на мама, но и повод за идеологическа експлоатация от бившия режим, престанах да обръщам внимание на този ден. Вместо това се обръщах презрително на улицата след жените, понесли зюмбюли в ръка, със застинала глупашка усмивка на уста. Сега, когато съм още по-голяма, търся смисъл в един празник, по-противоречив и от Празника на влюбените. Винаги съм мислила, че не е нужен специален ден, за да получиш цвете, особено увехнал зюмбюл в намачкан целофан.

Но Осми март е много повече от повод за учрежденски банкет и букет от шефа. Време е да си припомним, че този празник е  възникнал не в резултат на решение на Коминтерна, а в чест на първите масови протести срещу нечовешката експлоатацията на работничките в текстилната промишленост и не къде да е, а в Ню Йорк. Днес, когато приемаме равенството между половете като нещо, което се подразбира, има смисъл да си припомним и, че и в България жените получават своите права бавно и в резултат на упорита борба, вдъхновена от  европейските суфражистки движения в началото на 20 век. Ограничени избирателни права българката получава през 1938 г., а пълни -  едва през 1947 г.

Днес  половата дискриминация е главно в условията на заплащане. Последните данни сочат, че жените в България все още получават по-ниска заплата от мъжете. Хубавото е, че миналия месец Министерски съвет внесе за обсъждане в парламента нов закон за равнопоставеност между жените и мъжете. Цел номер 1 на този закон е да гарантира равни права за жените и мъжете, които да дадат възможност за развитие и на двата пола в обществения живот. Още по-хубавото е, че българската жена в ролята си на майка е със защитено работно място и заплащане за периода на майчинството.

Въпреки това в цели сектори на икономиката, както и в държавната администрация жените продължават да получават много по-ниски възнаграждения.

Равни ли сме иначе? Ами не сме, разбира се, и това, че имаме нужда от зюмбюлчето, го доказва. Колкото и да се бием в гърдите, че сме еманципирани, че носим товара на семейната и професионална реализация наравно с мъжа до нас, ние си оставаме нежният пол. И имаме нужда от внимание, уважение, цвете. Ако го получавахме по-често, може би нямаше да имаме нужда и от специален женски празник.

Чакам деня, в който на Осми март няма да има какво да отбелязваме...

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...