Общество

Когато Осми март няма да го има

Когато бях малка, носех цветя и картичка на мама. Когато станах по-голяма, разбрах, че това не е само празник на мама

Когато Осми март няма да го има

Когато бях малка, носех цветя и картичка на мама. Когато станах по-голяма и разбрах, че това не е само празник на мама, но и повод за идеологическа експлоатация от бившия режим, престанах да обръщам внимание на този ден. Вместо това се обръщах презрително на улицата след жените, понесли зюмбюли в ръка, със застинала глупашка усмивка на уста. Сега, когато съм още по-голяма, търся смисъл в един празник, по-противоречив и от Празника на влюбените. Винаги съм мислила, че не е нужен специален ден, за да получиш цвете, особено увехнал зюмбюл в намачкан целофан.

Но Осми март е много повече от повод за учрежденски банкет и букет от шефа. Време е да си припомним, че този празник е  възникнал не в резултат на решение на Коминтерна, а в чест на първите масови протести срещу нечовешката експлоатацията на работничките в текстилната промишленост и не къде да е, а в Ню Йорк. Днес, когато приемаме равенството между половете като нещо, което се подразбира, има смисъл да си припомним и, че и в България жените получават своите права бавно и в резултат на упорита борба, вдъхновена от  европейските суфражистки движения в началото на 20 век. Ограничени избирателни права българката получава през 1938 г., а пълни -  едва през 1947 г.

Днес  половата дискриминация е главно в условията на заплащане. Последните данни сочат, че жените в България все още получават по-ниска заплата от мъжете. Хубавото е, че миналия месец Министерски съвет внесе за обсъждане в парламента нов закон за равнопоставеност между жените и мъжете. Цел номер 1 на този закон е да гарантира равни права за жените и мъжете, които да дадат възможност за развитие и на двата пола в обществения живот. Още по-хубавото е, че българската жена в ролята си на майка е със защитено работно място и заплащане за периода на майчинството.

Въпреки това в цели сектори на икономиката, както и в държавната администрация жените продължават да получават много по-ниски възнаграждения.

Равни ли сме иначе? Ами не сме, разбира се, и това, че имаме нужда от зюмбюлчето, го доказва. Колкото и да се бием в гърдите, че сме еманципирани, че носим товара на семейната и професионална реализация наравно с мъжа до нас, ние си оставаме нежният пол. И имаме нужда от внимание, уважение, цвете. Ако го получавахме по-често, може би нямаше да имаме нужда и от специален женски празник.

Чакам деня, в който на Осми март няма да има какво да отбелязваме...