Малки революции се случват всеки ден около нас. Идея в този дух се зароди в групата ни "Не си сама - Заедно срещу насилието", което е страхотно, не само защото ще е от полза на жертви на домашно насилие, но и защото идва от жени, които искат да помогнат на други жени. Надяваме се да не потъне в общото Интернет говорене и обещаваме да сме полезни с каквото е необходимо.

Като за начало можем да дадем гласност. Става дума за предложение, отправено от Меги Янкова. Ето историята, която я вдъхновява, такава, каквато я сподели тя в поста си в групата:

"Една вечер жената, която живееше до нас нахлу вкъщи по къса нощница, заключи вратата и ни помоли да остане у нас. Аз бях сама със сестра ми, било е преди или около десет вечерта, защото родителите ни не се бяха прибрали от работа. Тя изглеждаше уплашена. Дърпаше нощницата си надолу към коленете и трепереше. Каза ни, че е с един мъж, с когото има връзка и друго не помня. Със сестра ми се втурнахме към вратата и завъртях ключа още веднъж. Мъжът започна да тропа и да вика, че ще разбие вратата. Отговорих му, че съм опитвала и не става, последвано от едно артистично "Таткооооооо, събуди се веднага!!!". Сестра ми я прегърна и й каза, че той няма как да влезе тук. Била съм на 12-13 години, сестра ми на 14-15. Как съм разсъждавала към онзи момент и какво съм знаела за домашното насилие не помня. Това беше преди 20 години. Спомням си, че нито за миг не ми мина през акъла да не й помогнем. Майка ни се прибра, жената се разплака и двете отидоха в другата стая. На другия ден имаше две торби лакомства за мен и сестра ми, а след известно време се появи желязна врата на апартамента на съседката."

Целият подробен пост можете да видите във Фейсбук, а ето го и конкретното предложение:

"Предлагам да изработим лого на кампания за борба с домашното насилие, която да се обедини около мотото "Не си сама! Аз съм тук!" (с теб, до теб или при теб, вкъщи съм и чувам, знам, виждам или разбирам - нещо в този дух, което звучи най-силно) и да го залепим до входната си врата, в знак на това, че вратата ни ще се отвори, че коридорът ни може да бъде и крепост, и пристан, и убежище, и всичко поне за 10 минути, докато дойде полицията."

Какво мислите, приятели?