Общество

Кои неща са забранени все още на жените по света?

Ако мислите, че забраните са нещо, което се случва само в арабския свят, лъжете се.

Кои неща са забранени все още на жените по света?

Жени и деца се молят в Газа, Палестина. Photo by Majdi Fathi/NurPhoto via Getty Images

Едва преди години Саудитска Арабия съобщи, че вдига забраната за шофиране на жени, което генералният секретар на ООН Антонио Гутиерес нарече "първа стъпка в правилната посока". Но Саудитска Арабия има още дълъг път пред себе си, преди да признае жените за равноправна част от обществото – списъкът забрани върху тях е доста обширен и включва разрешение от мъж например за издаване на паспорт, пътуване в чужбина, сключване на брак, откриване на банкова сметка, стартиране на някои видове бизнес, операции, както и освобождаване от затвора. Да, ако една жена излежава присъда в саудитски затвор, нейният мъж наставник отвън финално решава дали тя трябва да бъде освободена, след като изтече присъдата ѝ.

В Китай на жените е забранено да учат някои специалности, като минно дело например. Жените не могат да бъдат инженери по строителства на тунели, навигация и други такива "мъжки" територии с мотива, че това се прави за безопасността им – жалко, защото жена инженер може пък да изобрети начин навигацията да е напълно безопасна.

В Русия тази нежна мъжка "загриженост за безопасността" на жените продължава – там има очарователен списък с професии, които не могат да бъдат практикувани от жени, като например дърводелец, машинист или капитан на кораб. Изключително опасно е за жена да бъде машинист, нали? Според BBC в Русия обаче има "вратичка", през която теоретично може да се мине, за да се избегнат рестрикциите – на работодателите им е разрешено да наемат жени, ако докажат, че могат да осигурят "безопасни условия за тях".

В Израел жените нямат право да се разведат, ако не получат съгласие на съпрузите си, а системата е регулирана от религиозни съдилища, управлявани от мъже.

Ако жена носи "неприлично" облекло в Судан, я чакат 40 камшика.

В Гуджарат, Индия, неомъжени жени не могат да използват мобилни телефони. В друга част на Индия пък е забранено на жените да наричат съпрузите си с първите им имена.

В Индонезия има случай на забрана жени да "яздят" мотоциклет на задната седалка. Трябва да седят на една страна. Обяснението е, че неприличната яздеща поза подкопава ислямските ценности и морал. Не се уточнява нищо за безопасността на жените, които, возейки се настрани, рискуват да паднат и да се наранят. Преди това също в Индонезия бяха забранили тесните панталони – ако жена бъде забелязана в такива, властите директно и на място нарязват панталоните ѝ и ѝ предоставят правителствена пола, за да си я облече.


Това са само по-широкоразпространените рестрикции, по-познатите. Неизброими са местните и традиционни такива, които забраняват на жените да разполагат с волята и телата си и които демонстрират, че борбата за обществените нагласи и разбирания е много по-трудна и бавна в сравнение с тази за правителствени регулации. 

Eто един много интересен случай: жена от Тенеси (САЩ) беше помолена да напусне басейн, защото банският ѝ бил твърде впит в задните ѝ части и тийнейджърите наоколо рискували да се възбудят. Завели я в офиса да я порицаят, а служителят настоявал да направи снимка как ѝ стои банският, за да ѝ покаже колко е "неподходящ", и я подканил да види в огледалото собственото си тяло, което е надарено с прекрасни широки задни части. Освен това ѝ обяснил, че след като няма деца, тя не може да разбере, както и разни други неща, сред които това, че приятелят ѝ не бива да я маже с крем на места, които тя и сама може да достигне.

Сигурно вече си мислите какви щастливки сме! И е така донякъде. Изглежда, че социализмът се е погрижил за равенствотото между половете поне на хартия. Но на нас ни предстои да се преборим с нагласите на "традиционното патриархално общество", с предавания като "Смени жената", с масовия стремеж на младите момичета в България да се обективизират и така да намерят мъж, който да ги гледа... И т.н., и т.н.