Нериса Джейн Ирен Боуз-Лайън и Катрин Джулиет Боуз-Лайън са силно непознати имена, които не ни говорят нищо , но те далеч не са без значение. Те са две от дъщерите на Джон Хърбърт Боуз-Лайън - брата на лейди Елизабет Боуз-Лайън, кралицата майка, и са първи братовчеди на кралица Елизабет II и принцеса Маргарет.
Защо обаче стават встрани от общественото внимавие?
Родени съответно през 1919 и 1926 година с тежки проблеми, малко известните братовчедки на кралицата са приети в психиатрична клиника в разгара на Втората световна война и остават там до края на живота си.
Сестрите, които са дъщери на по-големия брат на кралица, са погрешно обявени за мъртви през 1963 година на страниците на книгата Burke's Peerage. Според Daily Express, кралското семейство разбира за съществуването на Нериса и Катрин чак през 1982 година, когато от психиатричната клиника изпращат писмо до кралицата майка.
Нериса и Катрин са приети за първи път в болница Royal Earlswood в Съри през 1941 г. заедно с още трима братовчеди – Идонея, Етелреда и Розмари Фане. Голямото викторианско лечебно заведение е открито от принц Алберт през април 1855 година, за да осигури комбинация от образование и грижи и "да подготви пациентите, доколкото е възможно, за задълженията и удоволствията от живота“.
Докато във Великобритания от дълго време са се вихрели слухове за съществуването на Нериса и Катрин, едва през 1987 г. таблоидът Sun потвърждава тези твърдения. През 2011 г. документалният филм The Queen's Hidden Cousins още повече повдигна завесата, съобщавайки за медицинските картони на Нериса. В тях пише, че тя постоянно е издавала неразбираеми звуци, които често са били свързвани с бебешки думи.
Въпреки проблемите нито Нериса, нито Катрин никога не са забравяли своите корени. „Когато кралицата или кралицата майка се появяваха по телевизията, те правеха реверанс – много кралски, много ниско до земята. Очевидно си спомняха за времето в двореца“, казва медицинската сестра Онел Брейтуейт в документалния филм.
Тя добавя, че Нериса и Катрин са били невероятни сестри. Въпреки че са имали проблеми с говора, те са посочвали към предмети и са издавали звуци. Според Брейтуйет, ако човек е познавал добре момичетата, той много лесно може да разбере какво се опитват да му кажат. „Беше много тъжно. Представете си какъв живот щяха да имат“. Медицинската сестра казва, че в днешно време сестрите са щели да получат логопедична терапия, която да им помогне да общуват по-добре.
