ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Колко етична е етичната мода?

Колко етична е етичната мода?

Photo by EVG photos from Pexels

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Когато преди година и половина станах веган, нямах представа, че се возя с еднопосочен билет през заешката дупка. Това, което започна като стремеж да се храня с по-чисти продукти, в които няма антибиотици и хормони на растежа, бързо се превърна в обезнадеждаващ кръстоносен поход за етична консумация. 

От “никаква естествена кожа” през “чаша за многократна употреба” и “памукът веган ли е?”, та чак до “какви заплати плащат на хората, които изработват дрехите ми” - въпросите, съображенията и притесненията ми започнаха да нарастват.

Съвсем в началото на това природозащитническо приключение, разбрах, че мой близък приятел (също веган) си купува дрехи само втора употреба. Тогава махнах с ръка - струваше ми се твърде далече, непосилно за слабия ми ангел, който едва устояваше на поредния чифт mom jeans от H&M.

Но една вечер, някъде в дебрите на Ютуб, попаднах на канала на Маим Бялик, актрисата, която играе Ейми в “Теория за големия взрив”. В едно от клипчетата в канала Маим разказваше какво е lifestyle vegan и колко трудно й е било, особено преди години, да каже НЕ на кашмирените пуловери и кожените портмонета. Вдъхновена и почти готова да дам шанс на втората употреба, скролнах надолу в коментарите...

Не е от памук, не е от кожа, не е от вълна… но биоразградимо ли е?

Все си мислех, че ако избягвам естествената кожа, колкото и неприятно да е това за разглезените ми с ултра мекички боти ходила, правя нещо “етично”. Дори с известно високомерие гледах момичетата, които носеха онези супер яки кожени якета - “Хм, слабачки, аз устоявам на изкушението!”

Но… високомерието неслучайно е грях. Не ми беше хрумвала дори мисълта, че изкуствените тъкани, които купувах - пуловери, изкуствена кожа, онази версатилна материя, от която са направени 80% от нещата в мола - не са биоразградими. За разлика от своите “естествени” братовчеди, синтетичните материи, които имитират вълна например, са не по-малко вредни за околната среда от пластмасата - те са пластмаса.

Голяма част от мотивацията ми да стана веган беше опазването на околната среда - индустриалното животновъдство е на едно от първите места по замърсяване. Много скоро след него обаче се нарежда модната индустрия.

И още...

Като типичен представител на зодията си, да създавам красота и хармония ми е първото и най-любимо хоби. Второто, разбира се, е храната, но и там естетиката е на почит – трябва да е Instagramable все пак. Чрез фотографията запечатвам красотата на момента, а с писане създавам нови светове, към които се връщам когато не ми е достатъчно уютно в този. Харесва ми да вярвам, че думите променят,...