Общество

Колко етична е етичната мода?

Сами срещу бързата мода нямаме шанс. Срещу манталитета на бързата мода обаче имаме.

Колко етична е етичната мода?

Photo by EVG photos from Pexels

Когато преди година и половина станах веган, нямах представа, че се возя с еднопосочен билет през заешката дупка. Това, което започна като стремеж да се храня с по-чисти продукти, в които няма антибиотици и хормони на растежа, бързо се превърна в обезнадеждаващ кръстоносен поход за етична консумация. 

От “никаква естествена кожа” през “чаша за многократна употреба” и “памукът веган ли е?”, та чак до “какви заплати плащат на хората, които изработват дрехите ми” - въпросите, съображенията и притесненията ми започнаха да нарастват.

Съвсем в началото на това природозащитническо приключение, разбрах, че мой близък приятел (също веган) си купува дрехи само втора употреба. Тогава махнах с ръка - струваше ми се твърде далече, непосилно за слабия ми ангел, който едва устояваше на поредния чифт mom jeans от H&M.

Но една вечер, някъде в дебрите на Ютуб, попаднах на канала на Маим Бялик, актрисата, която играе Ейми в “Теория за големия взрив”. В едно от клипчетата в канала Маим разказваше какво е lifestyle vegan и колко трудно й е било, особено преди години, да каже НЕ на кашмирените пуловери и кожените портмонета. Вдъхновена и почти готова да дам шанс на втората употреба, скролнах надолу в коментарите...

Не е от памук, не е от кожа, не е от вълна… но биоразградимо ли е?

Все си мислех, че ако избягвам естествената кожа, колкото и неприятно да е това за разглезените ми с ултра мекички боти ходила, правя нещо “етично”. Дори с известно високомерие гледах момичетата, които носеха онези супер яки кожени якета - “Хм, слабачки, аз устоявам на изкушението!”

Но… високомерието неслучайно е грях. Не ми беше хрумвала дори мисълта, че изкуствените тъкани, които купувах - пуловери, изкуствена кожа, онази версатилна материя, от която са направени 80% от нещата в мола - не са биоразградими. За разлика от своите “естествени” братовчеди, синтетичните материи, които имитират вълна например, са не по-малко вредни за околната среда от пластмасата - те са пластмаса.

Голяма част от мотивацията ми да стана веган беше опазването на околната среда - индустриалното животновъдство е на едно от първите места по замърсяване. Много скоро след него обаче се нарежда модната индустрия.

И още...


Самото производство води до замърсяване

Така наречената “бърза мода”, тоест това, което можеш да намериш в мола, разчита най-вече на полиестера - синтетична неразградима материя, произведена от въглища и петрол в химичен процес, който води до замърсяване на въздуха и отделяне на големи количества въглероден диоксид.

Веднъж след като материята е произведена, тя преминава през обработка с различни химикали, които да й придадат завършен вид и цвят, в който потребителят да се влюби. В по-голямата част от страните, където това се случва, замърсените след процеса на оцветяване води се изливат директно в реките. Съдържанието на тези отпадни води никак не е приятно - олово, живак, арсеник… има ли нужда да продължавам? Според последните изчисления, индустриалното текстилообработване е отговорно за 20% от замърсяването на водите.

Не само замърсяването на водите обаче, но и консумацията на вода за целите на модната индустрия е важен фактор. Всяка година бързата мода ни струва 1.5 трилиона литра вода, докато 750 милиона човека нямат достъп до питейна вода.

Рециклирането на дрехи звучи като добра идея, нали? И действително, рециклирането би намалило в значителна степен замърсяването… ако повече от 15% от дрехите се рециклираха или даряваха.


Изглежда нямаме полезен ход

Ако се обличам с органичен памук, колкото и безумно скъпо да би ми излязло това, естествена кожа, коприна, вълна и кашмир - отново, само при положение, че имам неограничен бюджет за дрехи - то това би значело по някакъв начин да участвам в животновъдната индустрия, защото това са материи, придобити именно чрез експлоатация на животни. И като казвам експлоатация, имам предвид наистина занижени етични стандарти и регулации.

Ако откажа да купувам естествени тъкани обаче, ставам част от индустрията на бързата мода, което е не по-малко вредна за околната среда. Наистина започва да изглежда, че нямаме полезен ход.

Органичните материи не са по джоба на всеки. Да проверяваме къде и как е произведена всяка една блузка, която си харесаме, обещава да ни отведе в един лабиринт без изход и нека бъдем честни - много от нас нямат мотивацията и енергията да го правят с необходимото постоянство. Да настояваме за повече регулации на този етап изглежда като безперспективно начинание. Това значи ли обаче да се откажем?

Преди време живеех със заблудата, че е възможно да правим напълно етични избори - с какво да се храним, как да се обличаме, по какъв начин да общуваме с другите. Все повече се убеждавам обаче, че не е така. И това по никакъв начин не ни прави лоши хора.

Вместо да търся произхода на всеки един продукт, който използвам, да се разкъсвам от вина, когато си взема блузка от мола, да се чудя дали пчелите, произвели меда ми, страдат и каква е заплатата на хората, които са отгледали соята за тофуто в сандвича ми, реших да поставя нещата в перспектива. Сами срещу бързата мода нямаме шанс. Срещу манталитета на бързата мода обаче имаме.


Какво мога да направя?

Втората употреба винаги е вариант - попадала съм на страхотни находки там. Има обаче и друг подход, който на мен самата, изкушена от най-новите тенденции и разнообразието от дрехи в любимите ми магазини, още ми е много трудно да приложа - да превърнеш бързата мода в бавна.

Любимият ми цитат на Коко Шанел гласи, че модата отминава, но стилът е вечен. Моята лична борба с производството за еднократна употреба разчита на това. По-малко дрехи и обувки - по-качествени и дълготрайни материали, по-класически кройки и по-малко следване на еднодневни тенденции е това, към което все повече се стремя в гардероба си, а и извън него.

Не е идеално решение. Не спестява трилиони литри вода. И все още ми е трудно да се въздържа да не си купя сладкото потниче, което ще е излязло от мода до другото лято. Но е цялостно различен подход към модата, който адресира корена на проблема - свръхконсумацията. Да живееш устойчиво понякога значи да поставиш под въпрос практики, които винаги си приемала за даденост, като еднократната пластмаса и цялостното подновяване на гардероба всеки сезон.