Всеки има колекция от компактдискове вкъщи, която просто няма сърце да продаде, подари или изхвърли. Те са страхотен спомен от онези лежерни дни, в които на дискмена слушахме само онова, до което имахме достъп тогава и се радвахме на живота.
И след като всичко ретро се връща на мода, дали има надежда и за тях? Отговорът е положителен, защото през последната година компакдисковете бележат ръст в продажбите, а виновни за това са големите имена в музиката, които пусната своите албуми и на CD носител.
Изненадващият отговор на въпроса кой все още купува дискове, е поколението Z. Родените в средата и края на 90-те до началото на новия век, когато CD плейърите станаха почти ненужни с появата на iPod на "Епъл" през октомври 2001 г., купуват новите албуми във формат CD и показват гордо своите колекции в социалната мрежа ТикТок.
Но каква е историята на компактдисковете?
Електронните носители на информация са изобретени от физика Джеймс Ръсел - страстен почитател на музиката, през 60-те години, а през 1979 г. са създадени първите дискове за съхранение и разпространение на музика и оттогава започва летоброенето им. За музикалната индустрия компактдискът се превръща в най-модерният начин за разпространение на музиката в не толкова далечното време, когато онлайн музиката не съществуваше.
Тя отбелязва рождението на диска на 1 октомври 1982 г., когато в Япония „52nd Street” на Били Джоел става първият в историята компактдиск в продажба.
Шестият студиен албум на музиканта всъщност излиза на пазара през октомври 1978 г. , оглавява класацията на Билборд и му носи две награди „Грами”. Но той влиза в историята и като първия албум на компактдиск или CD. На 1 октомври 1982 г. на пазара излизат 50 CD с музика и „52nd Street” е номер едно в каталога. Били Джоел се записва в този каталог и с още една тава – хитовият му „The Stranger”, който предшества „52nd Street”.
Гигантите в света на електрониката по онова време – „Сони” в Япония и „Филипс” в Нидерландия, които предлагат хардуера за компактдисковете, тогава от няколко години лобират активно пред големите световни музикални лейбъли да записват на CD, припомня „Билборд”.
Постепенно обаче непримиримостта на големите в бизнеса е сломена благодарение на нестихващите усилия на пионерите на технологията, на подкрепата на звезди като Стиви Уондър, на музикалния канал MTV и радиостанциите, както и на променящите мнението си търговци на лейбълите. В края на 80-те години дискът започва да се разпространява, като предизвиква бум, който продължава до средата на 2000 г., когато интернет, MP3 и Napster почти го унищожават. Днес компактдисковете са предимно реликви, ограничени до колекции и концертни стоки - въпреки че някои търговци на дребно виждат първите признаци на завръщане, подобно на винила.
През 2022 г. звучи почти немислимо и неразбираемо, че неотдавна е имало период, в който творците са продавали милиони албуми на дискове. Днес продажбите на албуми се отчитат основно по брой стриймвания и много малка част – от физически продажби.
Пред „Билборд” собственикът на музикален магазин в Портланд, щата Орегон каза, че младите хора днес си купуват автомобили втора ръка, в които има уредби с компактдискове и това активно подхранва интереса им към музика на CD. Той е категоричен, че дисковете се завръщат.
„Много от младите деца сега смятат, че дисковете са яки, както в последните две десетилетия младите хора мислеха за винила. Но има голям проблем с доставките на плочи. Някои неща се свършват и не получаваме доставки по осем-десет месеца. Това кара и клиентите на музика на винил да се замислят дали да чакат, или да купят компактдиск”,