Искаш валентинка мила, сладка, пиша ти история, не много кратка!
Нека ти припомня за нашата младост, ще я помним до дълбока старост.
Помниш ли как случайно се запознахме и колко глупави бяхме?
Все двамата в една посока вървяхме и пред нищо не се спряхме.
Ние нашето винаги си знаехме, за останалото често нехаехме.
Широки усмивки на лицата ни грееха, сърцата ни вечно пееха.
Всеки ден купони, луди песни, танци до зори, после на всеки му се спи.
Знаеш нашата песен, нали? Колко пъти сме я слушали, кажи!
Ние с часове дълго си говорихме, но и често за глупости спорихме.
Единия от нищото се вкисне, другия след него веднага писне...
След караницата тогава, любовта беше още по-голяма!!!
Обичахме разходките дълги, из природата с романтика пълни.
После животът ни се завъртя, дойдоха сватби и деца.
Веселбата луда бързо спря, дойде сериозното сега.
Ала и в това се гмурнахме и трудните моменти преплувахме.
И ето ни след години двама, седим си тука на дивана.
Все така красива си ти, винаги такава остани!
Че една си ми на света – моята жена!
Нека живи и здрави да бъдем ние, с другото всеки може да се сдобие.
Казвам ти го всеки ден – обичам те, бъди до мен.
Аз без теб и час не мога, веднага започва луда тревога.
Ти си до мен и сега, тихо на рамото ми слагаш ръка.
Без думи ние се разбираме, чувствата си не скриваме.
Друго нямам какво да кажа, другото ще го покажа...
Обичам те!
Койчо Георгиев
Този текст е посветен на Празника на любовта в нашия конкурс "Искаш ли всеки ден да е Св.Валентин?". Ако го харесвате и искате авторът му да спечели някоя от нашите награди, подкрепете го с "like".
