ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Коронавирусът определено ще промени начина, по който пътуваме

Докато милиони хора в туристическия бизнес се оказват без работа за неопределено време, засегнатите индустрии се подготвят за някакво бъдещо "възстановяване", с надеждата, че ще се върнат обратно към основните си дейности от преди момента на пандемията. Истината може да не се хареса на всички, но безспорно туризмът във формата, в която го познаваме преди Covid-19, няма как да функционира в постпандемичния свят.

Коронавирусът ще ни принуди да преосмислим всички дейности, които нараняват местните общности, дивата природа и световното ни наследство.

Все по-често пътуванията водят до разочарования у туристите, вместо до щастливи спомени. Всичко ще трябва да се промени: начинът, по който летим, по който вечеряме, по който чакаме на опашка или отиваме на плажа. Самата ни концепция за ваканция ще се промени.

Андрю Еванс, който от години пише за туристическите обекти и пътешествия за водещи издателства, споделя за NBC News, че специалните предложения за екзотични дестинации, пълни с девствени природни кътчета и диви животни, ни карат да вярваме, че раят все още съществува на Земята. И ни провокират да плащаме едно малко (а понякога и доста голямо) състояние, за да стигнем до мечтаната дестинация, където (както ни уверяват специалистите по маркетинг) няма да се разминаваме със шумни тълпи или да бъдем обект на улични престъпления, плажовете ще бъдат без боклук, качеството на въздуха – отлично, хигиенните условия – перфектни, а веселите местни жители ще се възползват с радост от дребните долари на туристите, така че и двете страни да останат наистина доволни. 

Истината обаче е съвсем друга – необузданият глобален капитализъм превърна пътуванията и масовия туризъм в състезание към дъното. 

Вземете за пример Сикстинската капела. Когато я видим на живо, дъхът ни спира. Но всичко това трае няколко минути, защото освен нас има стотици други жадни за изкуство туристи, които са направили немислимото, за да се озоват там – някои са платили за трансатлантически полет, избрали са скъп хотел, други – са се настанили в претъпкан и занемарен хостел, но нали е в Рим – всички жертви си заслужават. За да имат право само на минута благоговение (докато кисел пазач многократно съобщава: "Без светкавица моля!"), преди да бъдат изстреляни в задната част на капелата и да напуснат принудително, напрягайки погледа през раменете на другите туристи, за да зърнат за последно "Сътворението на Адам" на Микеланджело

И докато природата, тишината и уединението са последните останали луксове, към които се стремим, коронавирусът ни подтиква да погледнем на тях от друг ъгъл.

Да избягаме от безумната тълпа, да намерим баланс в природата, да се отърсим от стреса, да попием радостта от нови места, да споделим красотата и емоциите с любими хора – това са все причини, поради които пътуваме.

За съжаление, много често се оказваме напълно разочаровани, подложени на капризите на авиокомпании, които отдавна третират пътниците си като досаден свръхбагаж. А когато най-накрая пристигнем в мечтаното "райско кътче", се оказва, че то е в съседство с 12-лентова магистрала. Или е залято от отпадъци. Или откриваме, че слоновете са избити от бракониери, местообитанието на орангутаните е унищожено, местната кухня е изместена от глобални вериги за бързо хранене, а произведените от занаятчии сувенири са заменени пластмасови боклуци.

Туризмът може да ни покаже магията на света, но може и да ни отвори очите за абсурдното човешко неравенство и жестокостта на планетата. Може и да ни научи, че язденето на слонове в Азия или гмуркането в клетка с акули в Южна Африка допринасят за широко разпространената жестокост към животните, че полюсите се топят, защото летим твърде много и че начинът, по който прекарваме почивката си, има своите последствия.

И още ... 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...