Общество

Космическите постижения на България, които ни карат да се гордеем

България е сред водещи страни в космонавтиката

Проектът на Илън Мъск, който преди дни привлече световното медийно внимание, бе поредното доказателство, че човешкият интелект не познава граници. Дори когато необятното пространство на Космоса трябва да бъде достигнато и изследвано. Участието на трима българи в мисията на SpaceX стана още една причина името на страната ни да остане изписано със златни букви в космическата история. Но с това далеч не се изчерпват постиженията на българската космонавтика, застанала редом до водещите сили в областта в лицето на СССР и САЩ. Ето какви висоти сме достигнали по пътя на своето космическо развитие.

Виден Табаков – българинът в НАСА

В сенките на космическите програми остава личността Виден Табаков. През 1948 г.  емигрира в Аржентина. Там участва в разработването на свръхзвуков самолет. През 1958 г. става професор по космическо инженерство в Универститета в Синсинати, САЩ. По-късно е съветник и изпълнител към НАСА. Емиграцията по време на социализма става причина за издаването на смъртна присъда. Завръщането му на българска територия е невъзможно.

В края на 30-те години на XX век учи в Прага, но Втората световна война обаче осуетява плановете му. Докато Вернер фон Браун го открива и настоява да бъде негов научен ръководител. Следва преместване в немския университет. В Берлин завършва аеронавтика. Спасение след войната намира в Аржентина, тъй като в България е обявен за невъзвращенец. Политическата обстановка в Германия не му позволява той да живее и там. 

Като част от екипа на НАСА взема участие в опитите за изстрелване на ракетите „Сатурн“ и създаването на космически кораб по програмата „Аполо“. Може да се стигне до заключението, че Табаков е един от българите, сбъднали американската мечта. Това е така, защото на него се дължи голяма част от успеха на „Аполо 11“. 

Първите опити за създаване на ракети по програмата, изпратила първия човек на Луната, са неуспешни. Когато ракетите е трябвало да бъдат изстреляни, те се стапяли от високата температура. Когато Табаков се присъединява към екипа на Фон Браун, успехите вече са факт. Българинът е измислил сплав, която не се топи. Това води до произнасянето на прочутата фраза на Армстронг. През 1992 г. е отменена смъртната присъда на Табаков и той се завръща в България.

Има и още...


Георги Иванов   

Името му е всеизвестно, а личността няма нужда от дълго представяне. Влечението му към необятностите на космоса започва още през 1964 г., когато е 24-годишен. Тогава завършва Военното училище в Долна митрополия, а специалността му е инженер-летец.

След това идва историческата дата 1 март 1978 г. На този ден Иванов е избран за космонавт по програмата Интеркосмос – тогава една от гордостите на Съветския съюз. Подготовката за дългоочаквания полет протича в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. Събитията протичат едва 10 години след смъртта на Гагарин.

На десети април 1979 г. е изстрелян в орбита космическият корабСоюз 33. Екипажът, под командването на Николай Рукавишников, е международен. Полетът обаче не протича безпроблемно. Поради неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция, а сближаването им протича с неочаквано висока скорост. Вследствие на това прогаря една от страните на горивната камера на основния двигател. Скачването вече е непостижимо. Наложително е корабът да бъде приземен. Това се случва в близост до Джезказган, казахстански град. 

Въпреки кризисната ситуация екипажът е направил 31 пълни обиколки около Земята в рамките на 1 денонощие, 23 часа и 1 минута. Стига се до извода, че програмата е послужила за по-нататъшното развитие на космическите полети, провеждани под патронажа на СССР. Българският принос в космическия живот е безспорен. Георги Иванов получава редица отличия, най-значими сред които са „Герой на Народна Република България“ (1979 г.), „Герой на Съветския съюз“ (1979 г.) и орден „Стара планина“ от първа степен (2004 г.). 

Вероятно забравен остава фактът, че Иванов е народен представител в 8-ото и 9-ото Народно събрание, както и в 7-ото Велико народно събрание (в периода 1981 – 1991 г.). През 90-те години на XX век основава и свой бизнес. 

Има и още...


Александър Александров

Това е името на втория българин, полетял в космоса. Също като Иванов и Александров завършва специалността летец-инженер, а до 1978 г. служи като пилот в бойните части на Военновъздушните сили. През 1977 г. е включен в космическата програма „Интеркосмос“ заедно с Георги Иванов. При полета през 1979 г. е избран за негов дубльор. 

С това не се изчерпва кариерата на космонавта. През 1988 г. става факт споразумението между България и СССР за изпращане на втори космонавт извън орбита. С това през юни същата година Александров става вторият българин, излетял в космоса. Приносът му към космонавтиката продължава с провеждането на 59 експеримента по време на полета. Един от тях е тестване на български храни за космонавти. 

Изстрелването на втория ни космонавт става и медийно събитие. Прецедент е осъществяването на телемост по време на полета между Тодор Живков и Александър Александров, предаван в реално време по БНТ. Впоследствие Александров е удостоен с „Герой на Съветския съюз“ (1988 г.) и орден „Стара планина“ (2003 г.).

Има и още...


 Българското участие в SpaceX и приложението за космонавтика

Преди дни разбрахме за най-новото ни космическо постижение. Стана ясно, че Кирил Дончев, Маргарита Маринова и Орлин Велев стоят зад работата по изстрелването на ракетата на SpaceX в Космоса. Маринова отговаря за разработката на двигателните системи на ракетите. Велев пък е доктор по компютърни науки и от три години работи за компанията на Илън Мъск. Кирил Дончев е директор по наземните операции при подготовката на изстрелването на капсулата Dragon.

Още една българска следа в съвременната космонавтика е наскоро разработеното приложение Spaceport . То е създадено с цел космически изследвания и съдържа видеотека с повече образователни клипчета от сайтовете на НАСА и Европейската космическа агенция взети заедно. Там има над 400 видеолекции, които са преведени на български, и съдържат информация относно прогреса в космическите изследвания.

Създателите на приложението твърдят, че космическото пространство е новата загадка пред човечеството и затова интересът към него нараства. Мобилната апликация ще задоволи както детското любопитство, така и интересите на лидерите в икономически силните страни. Към момента приложението е налично само в App Store. 

Има още...


Производство на космическа храна

Таратор, супа топчета, сарми, чушки със сирене. Вероятно всеки от нас обича поне едно от тези ястия. Оказва се, те намират място не само на нашата трапеза, а и са част от менюто на космонавтите. Още по-интересно е, че България е третата страна производител на космически храни в света. Останалите две, както можете да се досетите, са САЩ и Русия, чиито космически програми са еталон за престиж.     

Производството на космическите храни продължава и до днес, а техни „готвачи“ са учените в Института по криобиология и хранителни технологии към БАН. Храните са изсушени по такъв начин, че да запазят своите хранителни свойства, но и да бъдат лесни за транспортиране и дълготрайни. Към днешна дата този тип храни са предназначени не за космонавти, а за алпинисти и дори хора с редки заболявания. 

 

"Десетилетие на българското кино" в Дома на киното!