Всеки е чел книги и е гледал филми за очилати естествоизпитатели, кръстосващи джунглите с лупа, молив и тефтерче. Това е златното романтично време на ботаниката и зоологията, когато прелюбопитни люде са рискували живота си, за да достигнат до най-далечните точки на света и да нарисуват, опишат и класифицират животинските и растителните видове в името на знанието. Понякога те отнасяли със себе си хербарии или препарирани видове с научна цел, а от това до идеята за зоологическа градина има две точки за свързване. Първата от поредица зоологически градини по света с демонстрационна цел е открита във Виена през 1752 г.
Това, което се разбира под модерна зоологическа градина, обаче се ражда, когато от Стамфорд Рафълс е основано Лондонското зоологическо дружество. Той основава и първата научна зоологическа градина в Риджънт парк в Лондон през 1828 г. Идеята на това място първоначално не е била да бъде достъпно за публиката, но 20 години по-късно зоологическата градина е отворена за гражданите и се превръща в архетип на съвременните зоологически градини с образователна цел. С такава обаче са излагани на показ и човешки същества.
През 1906 г. Уилям Хорнадей, директорът на зоологическата градина в Бронкс, Ню Йорк, със съгласието на Медисън Грант, председателят на Нюйоркското зоологическо дружество, решава, че е подходящо да изложи пигмея Ота Бенга в клетката на шимпанзетата заедно с орангутана Дохонг и един папагал. Целта му била да се илюстрира „липсващата връзка” между орангутаните и белия човек...
Ота Бенга изложен в зоологическата градина на Бронкс, 1906 г.
Но това не са първите зоологически градини. Още фараоните са събирали диви животни, за да демонстрират властта си над всичко земно. Същото е правел и Луи XIV със своите прочути менажерии във Версай. Човешката алчност и комплекс за господство и величие не познава нито граници, нито епохи. Допреди няколко десетилетия например е било в реда на нещата, ако си богат и известен, да демонстрираш и малко всесилие над природата – да имаш например един рис вкъщи с нашийник, обсипан с диаманти, е било много шик. Неслучайно наркобароните по филмите винаги имат и по един лъв в двора...
Напред към днешния ден, когато зоологическите градини от традиционния тип (с клетки, бетон и плочки) са демоде. Малките деца отрано се отглеждат в обич към животните пред приказно илюстрирани енциклопедии и научнопопулярни телевизионни канали, където във висока резолюция и качество могат да видят и детайли от окото на един орел например. Логично са травмирани, когато видят измършавял орел в клетка, колкото и висока да е тя.
По същия начин съвременният интелигентен човек не може да приеме гледката на танцуваща мечка или пудел, правещ троен аксел на леда пред слона, който може да стои на един крак. Ясно им е, че това е плод на страдание, не е игра за животните. Такова, че когато през 2012 година по улиците на град Имола в Италия се понесе в бесен галоп обезумял жираф от цирк Circo Rinaldo Orfei, търсенето на някакво спасение приключи със смъртта му от инфаркт на паркинга на един супермаркет.
Помислете за това следващия път, когато седнете под купола на някой цирк. Всичко, което виждате, е плод на страдание, и то не само животинско. През 2008 г. в Салерно например бяха освободени семейство българи, наречени впоследствие от италианската преса "роби", чиято дъщеря беше
принуждавана с насилие от собственика на цирка да влиза в аквариума с пираните. Слава богу, че на един от зрителите не му е било чак толкова забавно да гледа агонизиращото момиче и „циркът на ужасите”, както го нарекоха вестниците, отиде в историята.
Цирковете се освобождават от дресировките така, както са се освободили от „смешните” джуджета, жените с бради или двойките сиамски близнаци. Просто те вече не са смешни, ние, хората, сме други и забавленията ни са други!
Абсолютно същото важи за зоологическите градини – те са изживели времето си и нямат място в съвременния живот.
Всички тези места трябва да се закрият постепенно, както постепенно се закриват делфинариумите, в които интелигентни животни в плен скачат от вани, а това, което остава, да се превърне в нещо друго – отворени пространства за консервация и изследвания, напълно освободени от „развлекателния” елемент. Такива места може да има на много малко места в света, които могат да си го позволят. [[more]] Впрочем точно тези, които са измислили модерните зоологически градини, Лондонското зоологическо дружество, казват, че следващата посока е напредъкът на познанията по зоология и животинска психология, заради което поддържат и два научни института. Тези зоологически градини, които ще останат, ще бъдат изследователски центрове на открито, а не място, където децата да видят шимпанзе в клетка.
Всъщност смяната на посоката е описана от Световната асоциация на зоологическите градини и аквариумите още през 2004 г. в стратегията им за мисията и целите на тези места в XXI век.
Така че въпросът не е какво да се прави с тези два лъва от Разград. Въпросът е да се закрият тези места веднъж завинаги и ако държавата реши, че й е важно да има зоологическа градина, да я развива и поддържа адекватно на времето, в което живеем.
