Ирма е момиче на 93 години. Жена, която през живота си не се е спирала пред нищо и която вярва, че на каквато и възраст човек да е, той трябва да живее живота с малко безразсъдство и с много алтруизъм.
Госпожа Ирма се превърна в звезда, без да го е искала или очаквала. Преди няколко дни нейната внучка Елиза пусна снимка на баба си от летището и написа следното:
„Това е баба ми Ирма, младеж на 93 години, която тази нощ замина за Кения. Не в туристически комплекс, а в сиропиталище за деца. Показвам ви я, защото вярвам, че всички трябва да запазим мъничко безразсъдство, за да живеем, не за да оцеляваме. Вижте я! Кой ще я спре? Обичам я.”
Не е чудно, че интересът тутакси излезе и извън Фейсбук. За в. „Република” Елиза каза, че когато майка й е изпратила снимката на баба й на летището с червения куфар и бастуна, се е почувствала толкова горда, че е написала този пост.
Баба й Ирма живее в Новента Вичентина (малко градче в провинция Виченца). Останала е вдовица на 26 години с три деца. „Баба ми винаги е обичала живота и никога не се е спирала пред нищо. Отдала е съществуването си на семейството и на това да помага на хората около себе си. За мен винаги е била пример.”
Изглежда, че това наистина е така, защото момичето прекарва ваканциите си като доброволец в сирийските бежански лагери в Гърция. „Бях в Солун и Атина през 2016 г. и 2017 г. и се надявам и тази година да се върна.“
„Има една двойка съпрузи от Вичентина там – от години живеят в Кения по един месец в годината. Тя се занимава с децата, а той прави малки ремонти в сиропиталището, което е основано от мисионер от Вичентина, млад е като баба ми. Откакто баба ги познава, винаги помага с каквото може, но тази година реши, че даренията й не са достатъчни и каза на майка ми: „Да отидем в Кения. Всъщност аз отивам, ако дойдеш с мен, ще съм доволна.” Накрая заминаха двете. Невероятни са. Ще останат три седмици... или баба в крайна сметка ще реши да остане там и да не се върне повече – всичко е възможно, доколкото познавам голямото й сърце и енергията й.”
Г-жа Ирма е отишла в Кения, за да помага, но и за да занесе своите ръчно правени „Кутии на щастието”. В куфара си носи игла, цветен конец, лепило и стари картички. За кутиите тя казва, че „могат да служат за нищо и за всичко”! Кутии, съхраняващи щастие...
