От няколко дни в поредицата ни Храна за душата ви предлагаме рецепти, подходящи за Рождественския пост. Ето и още малко полезна информация по темата.
Няма голяма религия – от бахайството до юдаизма, нито философии – от таоизма до йога, които да не прилагат в някаква степен форма на пост. Правилата са различни, но смисълът е един – духовният ефект на въздържането от храна, което цели нравствено пречистване. Това е познато на човека, откакто свят светува, и е залегнало като ценност във всяко течение, свързано с нас в качеството ни на духовна креатура. Само в християнството, което е най-близо до нас от културно-историческа гледна точка, има поне девет вида пост. Исторически постите датират от IV век, когато вече имало указания за 4 поста в годината, следващи годишните времена.
Сред всички християнски църкви източното православие, към което българите масово се числят, притежава като че ли най-сложната система от пости в годината, която е поредица от преплетености и редувания на различни по своята тежест постни дни. Ето защо е погрешно, ако човек иска да знае повече и да опита да пости, да приема тези дни като лишение от месо и млечни продукти. Разбира се, възприемането на поста като форма на диета има своите позитиви за тялото. Това обаче не е духовната цел на поста, а само физическият му ефект.
„Пост телесен без пост духовен не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се прониква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.”
Опитахме се да систематизираме накратко някои факти и правила, които трябва да знаете за постите и по-конкретно за Рождественския, който се случва в момента.
На първо място, за да постиш, е необходимо да вярваш в Бог и да вярваш, че твоят спасител е Исус, тоест да си практикуващ християнин. Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна. Преди да се започне, желаещите трябва да посетят свещеник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да получат благословия за поста си.
Постът от духовна гледна точка е време, в което човек се помирява с враговете си, помага на бедните, отрича се от завистта, осъждането, не се занимава с клюки, клевети и т.н. „Пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!”. Постещият търси смирение, кротост и, както е отрекъл изобилието на храна, така отрича и горделивост, омраза, въздържа се от груб език, гняв, лъжи, похот и т.н. [[quote:0]] В основата на поста е борбата с греха чрез въздържание от храна, но цената не е пълна изнемога на тялото, ето защо православната църква специално подчертава нуждата от съизмеримост между личните сили и правилата. Постът е аскетичен подвиг, но той започва постепенно, отначало с въздържание от блажна храна (месо и млечни продукти) в сряда и петък през цялата година. Облекчен режим и консултации с лекар напълно се допускат за болни хора, бременни, деца. След поста приемането на блажни храни става постепенно.
При постите съществуват шест степени на строгост:
– всичко освен месо;
– вкусване на риба;
– горещи храни с растително масло;
– горещи храни без мазнина;
– сухоежбина (студена храна без мазнина и без топли напитки);
– пълно въздържание от храна.
Рождественският пост не е от най-рестриктивните, така че, ако ви е за пръв път, е подходящо начало. Имайки предвид всичко казано по-горе, ето как на практика става това:
15-22 ноември: само растителна храна с олио;
23-29 ноември: разрешава се риба;
30 ноември-6 декември: разрешава се риба;
7-13 декември: разрешава се риба;
14-19 декември: разрешава се риба;
20-24 декември: само растителна храна с олио;
25 декември: не се пости дори ако денят е сряда или петък.
(източници: www.pravoslavieto.com; wikipedia)
