Общество

Краят се вижда: оптимизмът на жените

Въпреки че жените са по-стресирани, продължават да вярват в оптимистичния сценарий

Краят се вижда: оптимизмът на жените

Празни улици. Пълни витрини, но затворени магазини. Липса на градски транспорт. Хора с маски – по един, пристъпващи нервно, изплашени. Без куче. С куче. Самотни и призрачни градове – в Испания, в Италия, във Великобритания. И в любимата България... Животът в момента е невротичен, хаотичен и несигурен. Това е началото на кризата. А икономиката върви по инерция. Върти се като онези колела на късмета, които на финала едвам пъплят, за да може стрелката да закове на печалбата от 0,20 лв., която се намира точно до голямата. 

Когато се случват лоши неща във филмите, правителствата се сриват, градовете избухват в брожения, а зомбитата изяждат оцелелите. В нашия свят едва ли ще се стигне до невероятен апокалипсис, но тревожността може и да ни изиграе лоша шега. Затова е добре да успеем да се oпитаме да се съхраним, като четем само толкова новини, колкото можем да асимилираме, да поемаме допълнителни професионални ангажименти, само ако имаме капацитет за това, както и дисциплинирано да поделяме времето си между работа, грижа за семейството и лични удоволствия.  

Защото съвсем очаквано (но и малко тревожно) се оказва, че в момента на най-силен стрес у нас са подложени жените в София на възраст от 31 до 45 години, които работят вкъщи, твърдят учени от БАН, които измериха нивата на стрес сред населението в този доста драматичен момент. Проучването на департамент "Психология" към Института за изследване на населението и човека у нас разкри, че най-високи са нивата на положително мислене сред лицата, които са на работното си място, а най-ниски – при работещите вкъщи. И понеже аз съм от тези, които работят у дома много преди карантината, смея да твърдя, че сега наистина не е най-светлият момент в живота ми. На прага на много сериозни решения съм, но любовта към близките ми и удоволствието от работата наистина ме държат на повърхността. Затова бих посъветвала всички, които "прохождат" в работата у дома, да си създадат рутина, доколкото го позволява ситуацията. Да стават в един и същ час през седмицата. Да се настанят на компютъра в началото на работния ден и да "напускат" работното място винаги навреме. По този начин и децата вкъщи ще започнат да си дават сметка, че мама работи и че не могат да я безпокоят за всичко. Разбира се, обедната почивка е задължителна – за да може деца и възрастни да обядват заедно и да общуват поне малко. 

Друго важно нещо по време на карантина е да се информираме какво би станало, ако се заразим. Според проучването на БАН, проведено сред близо 1400 мъже и жени на различни възрасти, чиито данни цитирам тук, запитаните оценяват вероятността да се заразят със 6 по скалата от 1 до 10, а тревожността си определят като 5. Т.е. хората не изключват възможността от зараза, но не се тревожат излишно, което е добре. Няма място за паника. 

И още ... 


Задават се лоши времена. Така е. И все пак има надежда. Всичко е временно. И ще свърши. Вече има причини да бъдем оптимисти. И това са азиатските страни, за които колелото вече се е завъртяло и независимо какъв е бил късметът им, и те преживяват загубата. Защото най-лошото е зад гърба им. Някои от тях – като Сингапур, Южна Корея и Тайван – успяват да прескочат заразата с минимално количество заболели, защото се придържат стриктно до наложените в страните им мерки. Ползват маски, редовно си мият ръцете и избягват ненужното струпване на обществени места. Но все още ходят на работа и на училище. 

Ако се чувствате безнадеждно, помислете – скоро ще дойде лятото, а коронавирусът не обича топлото. Не толкова скоро, но в съвсем обозримо бъдеще много хора, особено в по-развитите страни, ще могат да се тестват свободно, което също ще съкрати живота на Covid-19, а догодина се очаква и ваксина срещу коронавируса. И тогава тази пандемия ще е в историята ...  

Ето защо с право мнозинството от запитаните виждат по-голяма заплаха в икономическата ситуация след коронавируса, отколкото в самата зараза. И тази заплаха има своите основания – много малки и средни бизнеси няма да изплуват от кризата, а хиляди работни места, особено на високообразовани специалисти, ще бъдат закрити. Икономистите дори смятат, че наложените в много компании спасителни мерки, които включват и намаляване за заплатите на служителите, ще принуди все повече жени да останат у дома. Защото изведнъж ще излезе много по-рентабилно домакинствата да съкратят разходите за домашни помощнички и гледачки на децата, като жените останат вкъщи. Това ще бъде в огромен ущърб на днешната жена, чиято успешна реализация е в съвкупността от роли – на съпруга, майка, приятелка и професионалистка. Отнемането на възможността за кариера ще я лиши от много повече от икономическа независимост.  

Ето защо не е никак изненадващо, че наивният оптимизъм е най-широко използваната стратегия за справяне със стреса, особено при жените. Защото все повече ни се иска да вярваме, че кризата ще бъде преодоляна скоро, без да платим цената на нашата независимост.

 

Коронавирусът е бедствие за феминизма