Общество

Кварталното читалище и животът, който кипи в него

165 години читалищата продължават да са културни центрове

Кварталното читалище и животът, който кипи в него

източник: photographella

Преди дни се навършиха 165 години от деня, в който група деятели на културата създават първото българско читалище в Свищов. Същата година такива центрове, средище на културата и единствено място за просвещение по време на Османското владичество, се появяват в Лом, Шумен и в много други градове и села. През Възраждането общият им брой достига 130. Смята се, че читалищата са един от факторите, спомогнали българите да съхранят своя духовен живот по това време.

Общият брой на читалищата към момента е близо 3700, като освен в големите градове, читалища има и в много малките населени места, където те са единствения останал извор на просвета и дори на социален живот. Някога тези места са съществували благодарение финансовата подкрепа на заможни българи. Днес работят заради големия ентусиазъм на местните дейци.

Народно читалище „Васил Левски 1928” в София е квартално читалище. Ще се изненадате обаче какъв живот кипи тук! Близо 150 деца от района идват ежедневно, за да свирят на пиано, китара, акордеон, барабани, кавал, а даже и на гайда. Читалището помещава школи по модерни, народни танци и балет. Тук има и школа по рисуване. А малката библиотека е пълна, както с класики, така и с модерни книги за възрастни и деца. Прекрачи ли човек за първи път прага на сградата, разбира защо тези места са били истинско средище на култура в изминалите почти 2 века. А ето че и днес, когато те невинаги са популярни сред младите, има читалища, в които културният живот процъфтява.

Има още...


Как Народно читалище „Васил Левски” се е превърнало в притегателна сила за подрастващите, разказва главният секретар Борис Самаринов: "Децата могат да бъдат привлечени само и единствено с личен пример и да им се покаже какво е музиката, какво са танците и оттам нататък те да бъдат насочвани и поощрявани. Има случаи, в които едно дете вижда по телевизията даден инструмент и казва „мамо, искам това”.  

А понякога откриват и истински истински музикални таланти сред децата: "Аз на всички им казвам, че не е необходимо човек да става професионален музикант, това да му става професия...Но музиката изгражда и допринася за цялостното изграждане на един човек".

Думите на Борис се потвърждават от безмълвните, подредени по лавиците награди от състезания и конкурси, участие в които са взели възпитаниците на читалището.

Читалище „Васил Левски” има и своята социална роля. То подкрепя деца от социално слаби семейства, както и деца от ромските общности от съседните квартали.

"Работим с 2 училища в района, в които децата са почти изцяло от ромския етнос – 124 ОУ „Васил Левски” и 106 ОУ „Григорий Цамблак”. Първоначално ние ги посещавахме и организирахме различни занимания с учениците. Сега някои от децата идват тук и имат безплатни карти за двете ни библиотеки. В момента ситуацията е по-различна заради коронавируса, надяваме се постепенно всичко да се нормализира", споделя Борис Самаринов. 

Читалището участва и в конкурса „Бисерче вълшебно”, който насърчава четенето и грамотността. "Работим с 10 детски градини в квартала и няколко училища вече 3 години. Четем определени номинирани книги и децата гласуват за своята любима книжка. Така една книга печели наградата „Бисерче вълшебно”, обяснява Самаринов.

През последната година и половина, откакто Борис е поел управлението на читалището, са извършени малки ремонтни дейности, изцяло със собствени приходи. Въпреки това има все още много, което може да бъде направено за облагородяване на мястото. Най-належащ е ремонтът на покрива. Неизползваема стои и най-голямата зала на читалището, която някога е била киносалон. Голямото желание на Борис и неговите съмишленици е някой ден то отново да отвори врати, а сцената вътре да се използва за концерти. 400 000 лева би струвало да се случи това.  

 

Луис Карол: математик, поет, сатирик, философ, изобретател, фотограф. Автор на "Алиса"