Задължителните квоти за жени в директорските бордове на компаниите е тема, която вълнува държавите с по-успешни икономики от дълго време. В Западна Европа от години се говори за различните условия, при които работят мъжете и жените. Затова и там отдавна жените не влизат в директорските кабинети на големите компании единствено, за да сервират кафе.
При нас обаче все още темата се промъква "по чорапи". Срамежливо и ненатрапчиво, каквото е често и поведението на жените на управленски постове. За да не вземе да се засегне някой от силата и успеха им. За да не ги попитат кой им гледа децата, защото майките не са вкъщи, до печката или стиснали дръжката на прахосмукачка.
За да не ги обвинят, че успехът им се дължи на външен вид или дори на сексуални умения.
Франция избра да гарантира ръководни постове в големия бизнес на 30% от дамите. Квотите станаха факт благодарение на твърдата позиция на френския министър по въпросите за равенство между половете.
Дали този пример ще зарази ЕС и България? И квотите или качествата правят жените, достойни за шефове? Имат ли място жените в света на големия бизнес, или то трябва да бъде осигурено? Сами ли трябва да се борят за равенство с мъжете лидери, или държавната политика трябва да защити правото им на лидерство?
Интересен дебат по тези теми събра на едно място Гергана Куцева, директор развитие и комуникации в Български фонд за жените, и Славянка Стойкова, председател на Асоциацията на жените предприемачи. В процеса на разговора стана ясно, че Франция не е единствена.
Още 11 държави са заложили в програмите си задължителни квоти за жени на ръководни постове.
Процентът варира в различните държави. В своето законодателство Белгия, Норвегия и Финландия са заложили 50% квоти за жени, докато Франция и Германия са заложили минимум 30%, посочи Гергана Куцева в предаването "Социална мрежа" по NovaNews.
За да има действителна представителност, то тя трябва да е поне 30 до 40% за единия пол. Смисълът на това е, че в крайна сметка населението е разделено сравнително по равно между мъжете и жените, а това не е репрезентирано в бизнеса и управлението.
Обратният въпрос – за феминизираните професии, също има своето разрешение. Държавите полагат усилия и в тази посока, като например Италия и Франция, където се насърчават професии като медицински братя или детските учители за мъжете.
"Квотите са по пол, което помага и на мъжете."
"В България имаме такива квоти в сферата на средното и висшето образование, които фаворизират мъжете", подчерта Куцева.
"Всички получаваме повече, ако сме представени по равно", категорична бе и Славянка Стойкова.
Защо е така? Вижте на другата страница...
Не сме еднакви, но със сигурност сме равни по качества, затова квотите биха помогнали да можеш да изразиш талантите и индивидуалните си качества, без полът ти да бъде пречка.
"В България законът не се изказва за равенството по отношение на бизнеса, но от 2016 г. у нас съществува Закон за равнопоставеността между мъжете и жените и там изрично е казано, че една от мерките би била така наречените временни насърчителни квоти. Такива все още не са въведени, но законът позволява въвеждане им", посочи още Куцева.
Как са представени жените в бизнес средите у нас?
Добрата новина е, че по много показатели страната ни се доближава до добрите европейски практики. Но по отношение на жени в бордовете на директорите, например, бележим слаб успех - едва 19%. Във Франция този процент е 42, подчерта Стойкова.
България е сред първенците за жени във висш мениджмънт – 27%. Ако трябва да сравним с общата цифра за Европа – там процентите са 18.
"Не говорим за това една жена на всяка цена да бъде на мястото на един мъж, а за това да почерпим най-добрите качества и от двата пола като възможности", допълни Стойкова. По думите й въвеждането на квоти би помогнала за различното отношение към жените по време на интервю за работа, например.
Така въпросите от лично естество, които често биват задавани, ще останат в миналото и никой работодател няма да пита жените кандидатки за работа дали са сключили брак скоро и дали планират да имат деца или пък кой ще се грижи за децата, когато се разболеят (или когато държавата затвори детските градини и училищата заради пандемията).
Дори само тази промяна да стане реалност – животът ни ще доста е по-приятен, нали?
Жени на ръководни длъжности: има такива, но дебатът продължава
