ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Лилия София Попганчева: Децата издържат на всичко, на което издържат родителите им

Лилия София Попганчева: Децата издържат на всичко, на което издържат родителите им

Снимка: Миглена Цонева

Лилия София Попганчева е групов аналитик, умствен треньор (mental coach). През последните 10 години, Лилия се е обучавала в психодрама метод (НБУ), групова анализа (Виенски университет “Зигмунд Фройд”), метода Soul Detective Work (енергийна психотерапия), mental game coaching (спортна психология, Peak Performance Sports), рейки, дихателни и медитативни техники. Лилия има практика за семейна и индивидуална терапия, специализира работа с деца и тийнейджъри в Образователен комплекс “Светлина”, семинари за родители и е ко-водещ на семинара “План да бъда” на Фондация “Мога сам”. По време на карантината, освен работа с виртуален кабинет, предлага и половин часови безплатни консултации през HourSpace.bg.

Казват, че за да се изгради нов навик, са необходими 20 дни. Това е едновременно и плашещо, и окуражаващо. Ще свикнем ли с блокадата за този период?

Думата блокада, която предполагам, сте избрали подсъзнателно, означава изолиране на противник с цел унищожение и вярвам, че неслучайно така се чувствате. Хаотичният и емоционален начин, по който се управлява в момента обществото, предизвиква у повечето хора страх и само в малка част – бунт. Страхът води до болести, лични и обществени, а бунтът, когато е само епистоларен, какъвто е в момента, води до чувство на безсилие и самота. Много е важно да съхраним критичното си мислене и здрав разум. Тези дни с прискърбие препрочетох една лекция на Ноам Чомски – “Медиите под контрол”, която съм купувала преди 26 години. Може и да не е на място да го цитирам, но ако решите: “Въпросът не е в дезинформацията и кризата в Залива (да, това е лекция на Чомски от 1991 г.). Въпросът е много по-съществен. Той е – дали искаме да живеем в свободно общество, или в нещо, което е форма на самоналожен тоталитаризъм с изолирано объркано стадо, насочвано нанякъде, уплашено, ревящо патриотични лозунги, боящо се за живота си и почитащо до благоговение лидера, който го спасява от унищожение”.

Конкретно на въпроса – има много странични ефекти от ситуацията, които могат да се превърнат в съзидателни и изграждащи личността навици и те зависят от личното решение на всеки един поотделно.

Ако имаме намерение да се възползваме от кризата, може да излезем по-добре и по-добри от нея.

Кое е най-трудното в тази ситуация – да се преодолее чувството на страх, на безсилие или на социална изолация? Как да се справим с тези чувства и да запазим здравия си разум?

Тази ситуация е много благоприятна за самоосъзнаване, самонаблюдение и изследване. До такава степен, че препоръчвам воденето на дневник, особено за тези, които досега не са го правили.

Тревожността, която произтича от човешкото съществуване, страхът от смъртта, липсата на структура, самотата и безсмислието, са много засилени в момента и имаме възможност да работим с тях през призмата на специфичните защитни механизми, хиперболизирани.

Няма нужда да преодоляваме екзистенциалните си страхове, но може да ги наблюдаваме, опознаем и намалим амплитудите, с което да положим основите на по-овладяно и уравновесено поведение.

Ясно е какво трябва да правим – да структурираме деня си, да поддържаме ред вкъщи, да се забавляваме с цялото семейство, да отделим зони за почивка – на все пак доста хора се оплакват от нервни пристъпи, паник атаки или просто скандали. Какво още можем да направим?

Ако питате за конкретни практики, мога да споделя такива, които спадат към т.нар. mindfulness, внимателност, напр. водене на дневник (негативни състояния и чувства, свободен поток на мисълта и др.), записване на сънища и благодарности за деня, различни видове медитация – фокусирано дишане, сканиране на тялото, релаксация и др.

Единственото важно на тези прости техники е да се правят с настървено постоянство.

Тогава те се превръщат в мощен съюзник към постигане на лична цел или заявено намерение.

Друго, което препоръчвам на всички, е да научат нещо ново.

За първи път по време на нашата цивилизация имаме тотална демократизация на образованието, нещо, за което сме бленували, но не сме смятали, че ще стане скоро…

В такава степен е по-вероятно да е временно, така че се възползвайте сега! Освен очевидните ползи, такава дейност премества фокуса, а понякога това е достатъчно, за да се почувстваме свързани и да получим прилив на нов смисъл.

Много често не успяваме да балансираме между собственото си душевно състояние и това на децата ни. Какво бихте посъветвали родителите?

Дръжте страховете си под контрол, внимавайте как вашите страхове се процеждат към децата ви.

Не вярвам да искате да бъдат скопени от екзистенциални страхове, още преди да са развили своята индивидуалност и вътрешни ресурси за справяне. Това може да бележи за цял живот капацитета им за кураж, развитие и реализиране.

И понеже всички сме достатъчно несъвършени, редовно имаме случаи на недостойно поведение спрямо децата си. Тогава е важно да проявим характер и да признаем грешките и слабостите си, а децата по дефиниция прощават винаги и с готовност… докато са деца. Като възрастни ще трябва да ходят на терапевти, за да преживеят тази прошка.

Децата са под карантина повече от седмица, като не е ясно колко още ще трае тя. Колко дълго деца и тийнейджъри биха издържали на тази онлайн “компенсация” на истинското социално общуване извън дома?

Децата издържат всичко, на което родителите им издържат.

Те се оглеждат в нас и нашите преживявания. Затова е важно да използваме това време за самонаблюдение, самоопознаване, благодарност и прошка. Това е активно време за учене на житейски умения за справяне. По този начин завещаваме на децата си положително състояние-контрапункт на ежедневната ни инерция.

Според много майки тийнейджърите са доста по-изнервени и по-лабилни психически от по-малките си братя и сестри. Възможно ли е последствията от тази изолация да са особено тежки за тийнейджърите? Как да им помогнем?

Моето наблюдение е по-скоро обратното. Родителите на по-малки деца, особено на деца в детски градини, изпитват най-големи затруднения. В отговор на

Има още...

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...