Лилия София Попганчева е групов аналитик, умствен треньор (mental coach). През последните 10 години, Лилия се е обучавала в психодрама метод (НБУ), групова анализа (Виенски университет “Зигмунд Фройд”), метода Soul Detective Work (енергийна психотерапия), mental game coaching (спортна психология, Peak Performance Sports), рейки, дихателни и медитативни техники. Лилия има практика за семейна и индивидуална терапия, специализира работа с деца и тийнейджъри в Образователен комплекс “Светлина”, семинари за родители и е ко-водещ на семинара “План да бъда” на Фондация “Мога сам”. По време на карантината, освен работа с виртуален кабинет, предлага и половин часови безплатни консултации през HourSpace.bg.
Казват, че за да се изгради нов навик, са необходими 20 дни. Това е едновременно и плашещо, и окуражаващо. Ще свикнем ли с блокадата за този период?
Думата блокада, която предполагам, сте избрали подсъзнателно, означава изолиране на противник с цел унищожение и вярвам, че неслучайно така се чувствате. Хаотичният и емоционален начин, по който се управлява в момента обществото, предизвиква у повечето хора страх и само в малка част – бунт. Страхът води до болести, лични и обществени, а бунтът, когато е само епистоларен, какъвто е в момента, води до чувство на безсилие и самота. Много е важно да съхраним критичното си мислене и здрав разум. Тези дни с прискърбие препрочетох една лекция на Ноам Чомски – “Медиите под контрол”, която съм купувала преди 26 години. Може и да не е на място да го цитирам, но ако решите: “Въпросът не е в дезинформацията и кризата в Залива (да, това е лекция на Чомски от 1991 г.). Въпросът е много по-съществен. Той е – дали искаме да живеем в свободно общество, или в нещо, което е форма на самоналожен тоталитаризъм с изолирано объркано стадо, насочвано нанякъде, уплашено, ревящо патриотични лозунги, боящо се за живота си и почитащо до благоговение лидера, който го спасява от унищожение”.
Конкретно на въпроса – има много странични ефекти от ситуацията, които могат да се превърнат в съзидателни и изграждащи личността навици и те зависят от личното решение на всеки един поотделно.
Ако имаме намерение да се възползваме от кризата, може да излезем по-добре и по-добри от нея.
Кое е най-трудното в тази ситуация – да се преодолее чувството на страх, на безсилие или на социална изолация? Как да се справим с тези чувства и да запазим здравия си разум?
Тази ситуация е много благоприятна за самоосъзнаване, самонаблюдение и изследване. До такава степен, че препоръчвам воденето на дневник, особено за тези, които досега не са го правили.
Тревожността, която произтича от човешкото съществуване, страхът от смъртта, липсата на структура, самотата и безсмислието, са много засилени в момента и имаме възможност да работим с тях през призмата на специфичните защитни механизми, хиперболизирани.
Няма нужда да преодоляваме екзистенциалните си страхове, но може да ги наблюдаваме, опознаем и намалим амплитудите, с което да положим основите на по-овладяно и уравновесено поведение.
Ясно е какво трябва да правим – да структурираме деня си, да поддържаме ред вкъщи, да се забавляваме с цялото семейство, да отделим зони за почивка – на все пак доста хора се оплакват от нервни пристъпи, паник атаки или просто скандали. Какво още можем да направим?
Ако питате за конкретни практики, мога да споделя такива, които спадат към т.нар. mindfulness, внимателност, напр. водене на дневник (негативни състояния и чувства, свободен поток на мисълта и др.), записване на сънища и благодарности за деня, различни видове медитация – фокусирано дишане, сканиране на тялото, релаксация и др.
Единственото важно на тези прости техники е да се правят с настървено постоянство.
Тогава те се превръщат в мощен съюзник към постигане на лична цел или заявено намерение.
Друго, което препоръчвам на всички, е да научат нещо ново.
За първи път по време на нашата цивилизация имаме тотална демократизация на образованието, нещо, за което сме бленували, но не сме смятали, че ще стане скоро…
В такава степен е по-вероятно да е временно, така че се възползвайте сега! Освен очевидните ползи, такава дейност премества фокуса, а понякога това е достатъчно, за да се почувстваме свързани и да получим прилив на нов смисъл.
Много често не успяваме да балансираме между собственото си душевно състояние и това на децата ни. Какво бихте посъветвали родителите?
Дръжте страховете си под контрол, внимавайте как вашите страхове се процеждат към децата ви.
Не вярвам да искате да бъдат скопени от екзистенциални страхове, още преди да са развили своята индивидуалност и вътрешни ресурси за справяне. Това може да бележи за цял живот капацитета им за кураж, развитие и реализиране.
И понеже всички сме достатъчно несъвършени, редовно имаме случаи на недостойно поведение спрямо децата си. Тогава е важно да проявим характер и да признаем грешките и слабостите си, а децата по дефиниция прощават винаги и с готовност… докато са деца. Като възрастни ще трябва да ходят на терапевти, за да преживеят тази прошка.
Децата са под карантина повече от седмица, като не е ясно колко още ще трае тя. Колко дълго деца и тийнейджъри биха издържали на тази онлайн “компенсация” на истинското социално общуване извън дома?
Децата издържат всичко, на което родителите им издържат.
Те се оглеждат в нас и нашите преживявания. Затова е важно да използваме това време за самонаблюдение, самоопознаване, благодарност и прошка. Това е активно време за учене на житейски умения за справяне. По този начин завещаваме на децата си положително състояние-контрапункт на ежедневната ни инерция.
Според много майки тийнейджърите са доста по-изнервени и по-лабилни психически от по-малките си братя и сестри. Възможно ли е последствията от тази изолация да са особено тежки за тийнейджърите? Как да им помогнем?
Моето наблюдение е по-скоро обратното. Родителите на по-малки деца, особено на деца в детски градини, изпитват най-големи затруднения. В отговор на
Има още...
въпроса за тийнейджърите – давайте им пространство да изразят негативните си емоции, гняв и неприемливо поведение. Не бързайте с дисциплинарните методи на възпитание. Дайте им рамка, в която да ги удържате без критика, за да може да изградите доверие и да положите основа за разговор и обмяна на мисли и идеи.
Едни от висшите защитни механизми стратегии са благотворителност, благородство, съпричастност, човеколюбие и ако успеем в този момент да покажем на децата си такива модели на справяне, ще направим ситуацията по-поносима. Както Юнг коментира:
“Смисълът прави много неща поносими - може би всичко.”
От Китай тези дни съобщиха за увеличен брой на разводите в засегнатите провинции. Възможно ли е наложената ни домашна изолация да доведе до семеен разрив и как да преодолеем риска от това?
Както след всяка Коледна ваканция молбите за развод заваляват, така и сега ще се случи. Това е закономерно. Наложената прекомерна интимност, силно заниженото лично пространство, справянето с домашните задължения и постоянните грижи за децата са предизвикателство и за най-хармоничните връзки.
Това е една от благоприятните възможности в тази криза, да се освободим от връзки, които не работят, и да отворим пространство и смелост за нови.
