ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Лодката-ковчег - скандалната арт провокация на Венеция

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Това е тя! Същата е. Риболовната лодка, която се превърна в ковчег за стотици бежанци. Никой не знае колко точно загинаха онази нощ, но вероятно броят им наближава 1000.

Хора с последна надежда за спасение, прокудени хора, които никой не дойде да разпознае или да оплаче заради войната в Сирия. Това е същата лодка. В нощта на 18 април 2015 г. тя се сблъсква с кораб между Либия и италианския остров Лампедуза.

Една от най-шокиращите трагедии, които Средиземноморието помни. Сега това 27-метрово ръждясало рибарско корабче е изложено на Биеналето във Венеция – едно от най-важните културни събития в света.

Арт провокацията разбуни не само културния свят. В социалните мрежи основните критики към швейцарско-исландски артист Кристоф Бюхел са, че не е сложил никакви обяснителни табели и посетителите съвсем непредумишлено пият кафе и хапват сандвичи в павилион наблизо. Случаен ли е този ефект или е търсен? Дразни ли тази арт инсталация в контекста на задоволеното западно общество или напротив, добавя смисъл, който прави споменът за трагедията с мигранти от Африка още по-болезнен?

Преди 4 години трагедията беше сравнена с клането в Сребреница, когато босненски мюсюлмани бяха избити по време на балканския конфликт. Тогава Европа си затвори очите за Сребреница, днес Европа вижда лодката във Венеция. Тя е там, за да изпълни точно противоположната цел. Въпросът е получава ли й се, предвид спокойно похапващите туристи наоколо?

Биеналето идва на фона на продължаващо политическо напрежение около мигрантската криза. Крайнодесните и дори по-либералните европейски партии печелят електорат като разпалват враждебност с ксенофобската реторика. По границите се строят огради, затварят се пристанища. Истина ли е, че нашето време няма спомени? Новините, които не са някъде наблизо, не ни засягат. А ако някой е загинал в морето, защото е бягал от войната в Африка, проблемът си е негов, нашият свърша с превключването на канала.

Пътят на лодката е труден и противоречив. Творецът Бюхел успява да се сдобие с нея след нелека борба с административни препятствия, само защото според италианското законодателство останките от корабокрушения в Италия подлежат на унищожение. Бюхел отказва да дава интервюта, за да даде отговор дали мястото на инсталацията му е умишлено избрано. Но неговата кураторка Мария Киара ди Трапани е изразила надежда, че гостите на Биеналето „ще питаят уважение към плавателния съд и ще го съзерцават в мълчание – просто две минути тишина и размишление“. Тя се надява, че физическото присъствие на лодката може да промени отношението на съвременниците ни.

Но случва ли се това в действителност? Ефектът не е непосредствен, но ефект има и той е пронизващ. Дори мляскащите наоколо хора да не си дават сметка какво всъщност съзерцават, техните снимки остават в архива на времето с надеждата тези след нас да са по-разумни. Всъщност контрастът подсилва още повече впечатлението, като във фотомонтажите на Uğur Gallenkuş.

Това в крайна сметка не е арт експлоатация на една трагедия. Пикникът до призрачния кораб на практика се явява самото изкуство. И то единствено може да доведе до желания катарзис.

От една страна, лодката на смъртта на Биеналето е нагледно олицетворение на днешното общество – невъзмутимо, бясно устремено заради собственото си оцеляване, невиждащо, нечуващо, но информирано.

От друга – нормално е в мирно време хората да седят, да си говорят за изкуство, да си правят планове, да изглеждат спокойни и доволни, дори да спорят и да изразяват съжаление за случилото се, без задължително да остават гладни.

Това е светът, към който са отивали загиналите. Независимо дали ефектът е търсен или случаен, той определено е постигнат. Колкото до липсващите обозначения и табели пред корабчето – достатъчно информация за проекта и произхода на лодката има в безплатните рекламни материали, които са в изобилие на Биеналето.

Пиещите кафе пред лодката са точно в десетката. Все пак такава е човешката природа – загубата на стотици никога не е толкова значима, колкото загубата на един. 

4 места във Венеция, които не трябва да пропускате тази година!