Общество

Лодката-ковчег - скандалната арт провокация на Венеция

На Венецианско биенале

Това е тя! Същата е. Риболовната лодка, която се превърна в ковчег за стотици бежанци. Никой не знае колко точно загинаха онази нощ, но вероятно броят им наближава 1000.

Хора с последна надежда за спасение, прокудени хора, които никой не дойде да разпознае или да оплаче заради войната в Сирия. Това е същата лодка. В нощта на 18 април 2015 г. тя се сблъсква с кораб между Либия и италианския остров Лампедуза.

Една от най-шокиращите трагедии, които Средиземноморието помни. Сега това 27-метрово ръждясало рибарско корабче е изложено на Биеналето във Венеция – едно от най-важните културни събития в света.

Арт провокацията разбуни не само културния свят. В социалните мрежи основните критики към швейцарско-исландски артист Кристоф Бюхел са, че не е сложил никакви обяснителни табели и посетителите съвсем непредумишлено пият кафе и хапват сандвичи в павилион наблизо. Случаен ли е този ефект или е търсен? Дразни ли тази арт инсталация в контекста на задоволеното западно общество или напротив, добавя смисъл, който прави споменът за трагедията с мигранти от Африка още по-болезнен?

Преди 4 години трагедията беше сравнена с клането в Сребреница, когато босненски мюсюлмани бяха избити по време на балканския конфликт. Тогава Европа си затвори очите за Сребреница, днес Европа вижда лодката във Венеция. Тя е там, за да изпълни точно противоположната цел. Въпросът е получава ли й се, предвид спокойно похапващите туристи наоколо?

Биеналето идва на фона на продължаващо политическо напрежение около мигрантската криза. Крайнодесните и дори по-либералните европейски партии печелят електорат като разпалват враждебност с ксенофобската реторика. По границите се строят огради, затварят се пристанища. Истина ли е, че нашето време няма спомени? Новините, които не са някъде наблизо, не ни засягат. А ако някой е загинал в морето, защото е бягал от войната в Африка, проблемът си е негов, нашият свърша с превключването на канала.

Пътят на лодката е труден и противоречив. Творецът Бюхел успява да се сдобие с нея след нелека борба с административни препятствия, само защото според италианското законодателство останките от корабокрушения в Италия подлежат на унищожение. Бюхел отказва да дава интервюта, за да даде отговор дали мястото на инсталацията му е умишлено избрано. Но неговата кураторка Мария Киара ди Трапани е изразила надежда, че гостите на Биеналето „ще питаят уважение към плавателния съд и ще го съзерцават в мълчание – просто две минути тишина и размишление“. Тя се надява, че физическото присъствие на лодката може да промени отношението на съвременниците ни.

Но случва ли се това в действителност? Ефектът не е непосредствен, но ефект има и той е пронизващ. Дори мляскащите наоколо хора да не си дават сметка какво всъщност съзерцават, техните снимки остават в архива на времето с надеждата тези след нас да са по-разумни. Всъщност контрастът подсилва още повече впечатлението, като във фотомонтажите на Uğur Gallenkuş.

Това в крайна сметка не е арт експлоатация на една трагедия. Пикникът до призрачния кораб на практика се явява самото изкуство. И то единствено може да доведе до желания катарзис.

От една страна, лодката на смъртта на Биеналето е нагледно олицетворение на днешното общество – невъзмутимо, бясно устремено заради собственото си оцеляване, невиждащо, нечуващо, но информирано.

От друга – нормално е в мирно време хората да седят, да си говорят за изкуство, да си правят планове, да изглеждат спокойни и доволни, дори да спорят и да изразяват съжаление за случилото се, без задължително да остават гладни.

Това е светът, към който са отивали загиналите. Независимо дали ефектът е търсен или случаен, той определено е постигнат. Колкото до липсващите обозначения и табели пред корабчето – достатъчно информация за проекта и произхода на лодката има в безплатните рекламни материали, които са в изобилие на Биеналето.

Пиещите кафе пред лодката са точно в десетката. Все пак такава е човешката природа – загубата на стотици никога не е толкова значима, колкото загубата на един. 

4 места във Венеция, които не трябва да пропускате тази година!