Разказах ви онзи ден с вълнение за изключителната възможност да присъствам на Future Talk 2014, ежегодното събитие, организирано от Telekom Austria Group, благодарение на българския им представител - Mtel. Темата беше бъдещето на медиите, а лектор беше Ариана Хъфингтън, съосновател и главен редактор на една от най-влиятелните медии не само в САЩ – The Huffington Post. Ето какво ни разказа Кралицата на блогърите, както е едно от популярните й медийни прозвища, макар тя да има много повече журналистически, отколкото блогърски бекграунд...

Именно тази комбинация - между блогърски контент и сериозна журналистика – е причината за успеха на The Huffington Post. В ерата на дигиталните технологии и на социалните медии, когато всеки човек е едновременно потребител и консуматор на съдържание, медии като Huff Post се възползват максимално от ентусиазма и креативността на своите читатели. Как? Според Ариана Хъфингтън – като ги поставят в центъра, сменяйки  ударението от говорене към слушане. Така медията не е просто източник на информация, а платформа, в която самите читатели могат да споделят своята гледна точка.

Това е и бъдещето на медиите – хибриден модел между традиционна журналистика и интерактивно участие от страна на публиката. Но не и за сметка на сериозната, разследваща журналистика. Като пример за това, че в нейната медия уважават похватите и възможностите й, Ариана спомена наградената с "Пулицър" серия от публикации на The Huffington Post "Beyond the Battlefield", разказваща за живота на ветераните и опитите им да се върнат към мирния живот.

Друг от „симптомите” на новата медийна епидемия – фокусът върху нещата, които работят, за сметка на тези, които не го правят. С други думи – върху положителното. Върху това, което променя света, което има позитивен заряд и е основано на креативност и съзидание. Тази философия е залегнала в същността на Huff Post, като огромният брой споделяния на „добрите” новини според Ариана Хъфингтън доказват края на старата медийна мантра, че само лошите новини продават.

Всичко казано дотук звучи интересно, но за мен бяха доста по-интригуващи въпросите, които гостите на дискусията зададоха, повечето свързани с предизвикателствата на новата медийна среда: бизнес моделите, етичните въпроси, авторското право, все по-спорният въпрос за качеството на съдържанието, което вече се предлага „на килограм”... Част от тези въпроси намериха своя недвусмислен и находчив отговор на тази суперинтересна и полезна дискусия, част от тях останаха да висят във въздуха, чакайки отговора от бъдещето.