ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Луда ли е майка ми?

Луда ли е майка ми?

Какво би споделил за преживяванията си моят син, ако през първата година от своя живот можеше да си общува с психиатър. Иска ми се да кажа, че описаните случки са измислени или че поне са силно преувеличени, но уви, не са… И все пак… :) 

Уважаеми докторе,

Едно съмнение ме тормози през целия ми живот дотук. Имам нужда от вашата психиатрична експертиза. Не, не за мен! За майка ми става дума. Но, за да можете да прецените има ли отклонения в психичното й здраве, нека ви изложа фактологично малка част от проявените от нея симптоми през тази една година, откакто я наблюдавам.

Държа да отбележа, че хроничната й тревожност започна да се проявява още от момента, когато разбра, че съществувам. За деветте месеца, прекарани в нейното тяло, преживявах ежеседмични нахлувания в личното ми пространство посредством ехографски прегледи. Никакво прайвъси, значи, от най-ранно пренатално детство. Кажете ми, какви мисли се въртят в главата на жена, която следи бременността си не при един, не при двама, а при цели трима различни лекари? Патологични проблеми с доверието, според мен, също хипохондрични прояви, вие как мислите?

А в осмия месец, о, тогава стана нетърпимо! Беше ми тясно и ритах силно, когато имах нужда да се раздвижа. Ей, голяма радост за майка ми, ви казвам, беше това ритане. Едно доволство и кеф я обземаха. Но, не дай си Боже, да заспя и да не ритам повече от 30 минути! Започваше се едно побутване, почукване, подрусване по корема. Втурваше се да яде сладолед, защото някъде прочела, че от сладоледа на бебето му става студено и почва да шава. Ако това не ме раздвижеше, полагаше титанични усилия да прави някакви упражнения, в които уж въртеше таза си, но по-скоро приличаше на хипопотам, преживяващ земетресение.

Признавам, че имаше дни, в които толкова ме беше яд на нея за този постоянен тормоз, че нарочно кротувах и наблюдавах как тревожността й придобива размери на истерия и започваше да звъни на баща ми и да му докладва от колко точно минути не съм я ритал и дали да не тръгва към болницата. Той явно намираше начин да вкара малко разум в главата й, защото после тя се кротваше за малкo, а аз от благодарност я подритвах лекичко, та всичко се успокояваше. До след няколко часа…

Баща ми какво е преживял през тези месеци, не мога да го мисля, но от сигурен източник разбрах за списъка за почистване на апартамента, който майка ми му е връчила при постъпването ни в болница за моето раждане. Списъкът е съдържал 38 точки с конкретни и задълбочени инструкции за почистване на почти всеки елемент в къщата. Още му избива пот на челото, като се сети за секцията напътствия, отнасяща се за почистването на фугите в банята. Фугите, докторе, ако не сте наясно, са изключително опасни прорези, в които живеят куп микроорганизми, бактерии и най-лошото – плесени. А като дишаш плесени… Не, не мога да говоря за тези ужасии. Та баща ми е имал инструкции с какъв точно препарат, четка и с какъв наклон на косъма трябва да почисти всяка една фуга в огромната ни баня. Няма да споменавам обезумелия поглед на майка ми, когато с влизането ни вкъщи от родилния дом забеляза, че легълцето ми не само не е застлано с бяла изгладена пелена, за да не прашасва, но и чаршафът е поставен наобратно!

Деница е създател на Потока – пространство за творчество, танц и вдъхновение. Работи като неорайхиански аналитичен психотерапевт под супервизия и се занимава с  танцова терапия. Вярва, че всеки човек е творец и затова създава и програмата “Аз творя Живота си” Деница е и майка. Вярва, че за да порасне едно дете свободно и щастливо, родителите му също трябва да бъдат таки...