ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Майката с кислородната маска

Майката с кислородната маска

Аз съм майка по два начина.

Ситуация Х: пиша нещо по работа, а децата гледат телевизия. Целият ден сме прекарали заедно, на открито и много приятно.  Но аз някак се изнервям от „висенето” им пред телевизора. При този начин постоянно искам да се занимават с нещо полезно.  В другия – осъзнавам колко чуден е бил денят, как всички имаме нужда да правим нещо поотделно и да си починем дори един от друг. И сянка на съмнение не се прокрадва у мен, че това е логичен завършек на деня.

Ситуация Y: време е за есенно разтребване. Опитвам се да го правя уж-между-другото в компанията на двегодишния ми син, но всичко, което изхвърлям, той с интерес изважда, разглежда и зарязва някъде из къщата. Това, което правя е напълно безсмислено, много нервиращо и отгоре на всичкото ми руши връзката с детето, което е в пълното си право да иска да опитва, разглежда, експериментира. След две такива сутрини (в които си представях, че ще сложа всичко в ред) започнах по другия начин – докато синът ми спи следобеден сън, отделям по 40 минути за точка, която съм си наумила да разтребя. В никой случай не искам да се претрепвам от домакинска работа в двата часа, които имам. Страшно удовлетворена от този план, откривам, че той работи. Освен разтребените шкафове съм успяла да пия кафе с малко работа и да почета. Когато той се събужда, аз съм спокойна.

Обичам да се грижа за себе си и не обичам, когато забравям да се грижа за себе си.
Ситуация Z: от понеделник до четвъртък, преди обед и следобед ритаме топка на детската площадка и повтаряме кой номер е самолетът за Бургас или кои са буквичките в имената на мама и тати. Като гледам този разбиращ поглед и тази забързана устица всеки път ми е толкова хубаво. След футбола идва ред на домашните на по-голямото ни дете. Старателно, плавно химикалката се движи по белия лист. Такъв, какъвто е и тя самата.

В петък прекарваме повече време в колата – пазаруваме храна и мама зяпа витрини. Тежко ми, ако навън е слънчево, няма вятър и въобще е страхотно за деца. Започвам да съм майка по по-обичайния начин – чувство на вина срещу аргументи като разнообразие, социален опит за децата, режим от понеделник до четвъртък. Всъщност това води до страшна изнервеност у всички нас. В другия начин горните аргументи са непоклатими и изникват много преди угризенията.
Забелязала съм, че съдбата подпомага с две ръце Другия Начин. Някак, като съм спокойна, всичко ми се получава. Ако синът ми е заспал в колата и аз съм изнервена, че съм провалила следобедния му сън и моите два часа насаме, той задължително се буди при опита ми да го пренес заспал и прекарваме следобеда сред кубчета и колички. Но когато просто го погледам, а това винаги ме кара да се усмихвам, преди да се опитам да го преместя направо в леглото му – да не повярваш – той откарва два часа и кусур.

Много експлоатирано средство за вливане на здрав разум в нашето семейство е примерът с кислородната маска в самолета. Там казват, че първо трябва да я сложим на себе си, после на децата си.

Аз съм този вид майка. Вярвам, че като си помогна, ще помогна и на тях. Като намеря начин да се радвам, ще се радват и те. Когато съм щастлива, ще са щастливи и те. Имам малък набор от практики, които ме правят такава – съботни кафета в центъра, спорт, писането тук и писането въобще, маникюр. Обичам да се грижа за себе си и не обичам, когато забравям да се грижа за себе си. На въпроса в петък вечер: ама защо излизате без нас? – аз не шикалкавя. Обяснявам на почти-порасналото ни дете, че имаме нужда да сме двамата. Дълбоко съм убедена, че това е пример за самоуважение, който възпитавам и у тях. Не казвам егоизъм и не мисля, че след ситуация Z някой ще ме обвини в егоизъм. Мисля, че е пример за уважение към личните нужди – от въздух, подреждане (или разреждане) на мислите, време насаме.

С голяма изненада прочетох една статия в английско списание, която се казваше No. 1 Mum. Казвам с изненада, защото текстът там беше моят текст тук. Толкова пък еднакви бяха размислите ни за позицията на майката в собствения и живот, че чак и примерът с кислородните маски присъстваше. Това доста ме окуражи да споделя публично убеждението ми, че да сложиш себе си на първо място (в поне половината от случаите) не е грешно и осигурява добър баланс за всичко останало в моя живот, за личното ми щастие и добро прекарване.

Now, where’s the oxygen mask? It’s time we all took some air.*

* Взет назаем финал от Моли Гън, автор на статията No. 1 Mum, списание RED, октомври 2013 г.

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...