Рядко летните хитове предизвикват такава вълна от емоции, коментари и оценки. Тази година обаче вълната от вълнения започна още с наградите на БГ Радио, които отдадоха не/заслуженото на т.нар. поп сцена. После Ъпсурт лончнаха „Този танц“, последвани от Азис, чийто „Мотел“ изненадващо попадна във фокуса на нетипичната за него аудитория от евротолерасти, както бива наричана една част от обществото ни.
Накрая едни момчета ни върнаха усмивката.
Епизод 1 – БГ наградите
Изуми ме първо учудването на толкова много хора от нивото на българската, уж свястна, музика, която от години всъщност се срива пред ушите ни и която толкова трудно успява да продуцира нещо различно и качествено. От години героите са едни и същи, номинират се и печелят до болка познати имена, а новите, които се появяват, са продукт на явния заговор между музикалните риалита, телевизиите и продуцентите, които вярват, че един и същи модел може да се повтаря до безкрай. Талантът вече се мери само в гласови данни и способност за създаване на скандален имидж. Текстове, музика, това са само подробности. Искреност, вяра, че имаш нещо да споделиш, това още повече.
И макар да имам много приятели в БГ Радио, макар да уважавам мисията им да дават трибуна на българската музика, ще кажа, че до голяма степен те са виновни за отглеждането на поколението Криско, Дриско и останалите. Мантрата им „Само българска музика“ е доста плашеща всъщност. Как пък никой не посмя да заяви, че ще пускат „Само ХУБАВА българска музика“, като че ли националността вече е гаранция за качество? Това е само щрих, но как пък добре се вписва в новата вълна патрЕотизъм, който вече ни залива отвсякъде..., нали?
Епизод 2 – „Гъзи-бузи“
Да съдим за един музикант по едно парче, и то последното му, е като да съдим по първото. Смешно е да твърдим, че Ъпсурт вече не стават, само защото са решили да запишат парчето „Този танц“. Като че ли сме абонирани за социално ангажираните им текстове до живот, като че ли нямат други подобни парчета, да не изреждам, и като че ли изобщо ние имаме право да кажем и копче на най-добрата, повтарям – най-добрата, българска банда.
И все пак се намериха хора да твърдят, че не било както преди, чак текстове се писаха тук-там. Фактът, че те не са разбрали тънката ирония на това парче, ме кара изобщо да се съмнявам в твърденията им, че досега са били фенове на групата. А, и още нещо – когато по-миналата година Акага и Ъпсурт записаха откровено слабата „Да се направим на маймуни“, не чух такъв вой, ама изобщо. Знаете ли, хора, става въпрос всъщност дали едно парче е готино, а не дали отговаря на нуждата ви от социален или естетски бунт.
Епизод 3 – „Мотел“
Ето сега, пак да повторя – да съдиш за един музикант по последното му парче, не е ок. Да твърдим сега, че Азис си е присвоил правото да защитава либерални ценности, не е напълно сериозно. Сериозно е обаче да се каже, че парчето му е добро. Добре написано, добре записано, добре снимано и всичко. Да, във видеото има показани готини моменти на съпричастност и толерантност между хората и това е чудесно. Още по-чудесно е, че ги показва Азис, чиято аудитория най-вереятно има нужда от подобни примери. Щом сме се докарали дотам Азис да ги показва... Но това не оправдава пошлия вкус в 99% от чалга песните и видеата, нито факта, че досега Азис се дупеше по билбордовете в градовете ни. Утре пак би го правил, стига да му се стори добра идея към момента.
Епизод 4 – I feel alright
Е, това е лятно парче, ама наистина. Лежерно, веселяшко, майтапчийско, прекрасно. С такава радост написано и записано, че личи от сто километра. Чуйте го и се зарадвайте, имаме си готин летен хит, без преиграване, без морализаторстване, без тежка артилерия, без награди от БГ радио. Щото не пеят на български.
