Общество

Малката голяма Симон Байлс, която преодолява гравитацията

Тя продължава да пренаписва историята на гимнастиката

На изминалия национален шампионат по спортна гимнастика в САЩ малката, безстрашна Симон Байлс отново триумфира и защити титлата си на безапелационен шампион. Направи нещо повече – тя изпълни изключително сложни съчетания, както на земя – двойно салто с троен винт, така и на греда, където допълни задължителната си програма с напълно нови движения. С това момичето, което са смятали за твърде ниско, показа, че може да преодолява законите на гравитацията, без широката усмивка да слиза от лицето й, продължавайки да пренаписва историята на световната гимнастика.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Simone Biles (@simonebiles) on

Може би някои от вас помнят изключителното й представяне на Олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016-а, откъдето младата спортистка си тръгна с 5 медала, 4 от тях златни, с което се нареди сред най-награждаваните индивидуални атлети. Признавам, че тогава по няколко пъти си пусках видеата с нейните съчетания, а дори не съм толкова голям фен на спортната гимнастика. Да, толкова вдъхновяваща е Симон Байлс!

Тя не се влияе от стереотипите и дискриминацията, които все още се прокрадват, дори и в спорта, спрямо афроамериканките и не спира да побеждава напук на това, че в началото никой не е вярвал, че ще стигне дотук. Мнозина не знаеха как ще продължи кариерата й, когато многократната световна шампионка също заяви, че е била сексуално насилвана от лекаря на олимпийския отбор – Лари Насар. И не само тя, и не само нейните съотборнички – Али Рейзман, Габи Дъглас и Макейла Мароуни, а още стотици момичета, които години наред не подозират, че „специалното отношение“ на лекаря, който облекчава болките им, всъщност е сексуално посегателство.

„Повярвайте ми, когато за първи път изрекох тези думи, беше в пъти по-трудно, отколкото в момента, когато ги пиша. Не исках да споделям историята си по много причини, но сега знам, че вината не е моя. Не е нормално да получаваш каквото и да е отношение от лекаря на отбора, на когото вярваш, а той ужасяващо да го определя като „специално“ отношение. Това е напълно неприемливо, отвратително и разрушаващо, особено идвайки от човек, на когото ми бяха казали да се доверя. Дълги години се питах: „Аз ли бях наивна? Моя ли е вината?“. И вече знам отговора на тези въпроси. Не. Не, не беше моя вината“, написа тогава Симон, която трудно успява да се върне в залата, за да започне подготовката си за Олимпидата в Токио през 2020 година. Въпреки това го прави.

„Обещах си, че историята ми ще бъде много по-велика от това. И ви обещавам, че ще дам всичко от себе си никога да не се отказвам“, допълва още гимнастичката.

Има още...


Историята на останалите засегнати момичета и начина, по който се стига до разобличаването на Лари Насар, режисьорът Ерин Лий Кар представя в емоционалния документален филм на HBO - “Цената на златото: Скандалът с американските гимнастички“. Гледайте го!

Зад заразителната си позитивност Симон крие и нелеко детство. Още на невръстна възраст тя и нейните братя и сестри започват да растат из приемни домове, тъй като майка им е наркозависима, а бащата им ги изоставил. Когато е на 6 обаче, нейните баба (която е мащеха на майка й) и дядо – Нели и Роналд Байлс, осиновяват нея и сестричката й.

„Един ден Нели ни каза, че ако искаме, можем да ги наричаме не „бабо и дядо“, а „мамо и татко“, спомня си Симон. И така Рон и Нели се превръщат в техни родители. Със своя личен пример Симон иска да вдъхне надежда и на други деца, които са в приемни семейства, че независимо от миговете, в които смеят да мечтаят, не трябва да се отказват от желанията си, а на останалите хора иска да покаже, че тези деца също заслужават шанс.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Simone Biles (@simonebiles) on

От момента, в който тя се запалва по гимнастиката, нищо не може да я спре да тренира, да работи по-упорито от всеки друг, дори и ако това й коства да се откаже от училището и ежедневните срещи с приятели. „Бях много самотна тогава“, спомня си Байлс, но желанието да влезе в националния отбор е по-силно от самотата.

В крайна сметка тя е момиче, което е трябвало да преодолее доста непреодолими предизвикателства, но не само го прави, ами излиза с най-широката си усмивка, за да усмихне и нас, за да забравим за няколко минути, докато я гледаме, за всички онези ежедневни теми като насилието, омразата и дискриминацията и да се наслаждаваме на победата над тях. Защото Симон преди всичко ни дава надежда.

 

Серина Уилямс в подкрепа на жените в спорта