Общество

Малко добри списания

Така се случи, че прекарах една седмица по Нова година в чужд град, в апартамент без телевизор и интернет. Компания ми правеха купчина списания, с които къщата бе пълна. Не мислете, че това бяха списания за мода или клюки. Бяха заглавия, които така или иначе си купувам сравнително редовно – L’Europeo и Geo например. Но толкова интензивно четене на списания не съм преживявала, изведнъж се усетих, че винаги комбинирам с книга, никога не чета само периодична литература, независимо колко периодична е и на каква тематика. Интересно преживяване... Обогатяващо, разнообразно, образователно. L’Europeo

Малко добри списания

Така се случи, че прекарах една седмица по Нова година в чужд град, в апартамент без телевизор и интернет. Компания ми правеха купчина списания, с които къщата бе пълна. Не мислете, че това бяха списания за мода или клюки. Бяха заглавия, които така или иначе си купувам сравнително редовно – L’Europeo и Geo например. Но толкова интензивно четене на списания не съм преживявала, изведнъж се усетих, че винаги комбинирам с книга, никога не чета само периодична литература, независимо колко периодична е и на каква тематика. Интересно преживяване... Обогатяващо, разнообразно, образователно. L’Europeo на Любен Дилов е по-малко интелектуално от варианта на Калина Андролова, но доколкото мога да съдя по коментарите из Интернет форумите при нейната смяна, това е била и целта. Извън, бих казала, нелепите интервюта на главния редактор и упражненията по есеистика на някои от авторите, всичко друго е абсолютно приятно за четене и създава усещането за космополитност, дори и у един български читател. Хубавото на това списание е концептуалността на всеки брой и предизвикателството пред авторите на намерят теми и истории, които да се вписват в конкретната тема.

Не мога да не направя паралел с чисто българския аналог, наскоро излязъл на пазара. Въпреки че прочетох само един брой, смело мога да заявя, че Биограф е по-приятно четиво, отколкото човек би очаквал да постигнат създателите на Уикенд. Да, вярва ли ви се или не, те са хората, стоящи зад проекта Биограф. Благодарение на някои имена в редакционната колегия обаче списанието се опитва да надскочи провинциализма и дребнотемието и ако не броим дежурния въпрос „Какви бяха отношенията ви с Тодор Живков?” , присъстващ в  почти всяко интервю, понякога успява. Едно от хубавите качества на Биограф е наистина изобилието от материал за четене, както и някои наистина добри интервюта. Доколко това списание ще разчита за популяризацията си на скалъпени скандали от сорта на „Вежди Рашидов обижда гейовете в Биограф”, не мога да кажа, но със сигурност в него има потенциал за развитие. На нас това осигурява избор извън женските, модните и жълти издания, от които вече лошо ми става.