ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мануела, която не ни се обижда, макар да го заслужаваме

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Не ми се обиждай, но Всеки е чувал тази реплика и знае, че това, което я следва безспорно е обида.

Мануела Попова е чувала тези думи много пъти. Тя е от Лясковец, но живее в София. Занимава се с маркетинг и реклама в български стартъп. От малка е доброволец към различни организации, била е ментор на младежи в неравностойно положение. Ходила е на доброволчески лагери из цяла Европа, а човешките права винаги са били основната ѝ кауза. Идеята за кампания, бореща се с дискриминацията и стереотипите в обществото, назрява дълго в съзнанието ѝ, а чувството, че ѝ е дошло времето да се случи, Мануела изпитва на Feminist Bootcamp 2019, организиран от Български фонд за жените, който осещава през май. Така се ражда "Не ми се обиждай, но"

С подкрепата на БФЖ проектът стартира през юли и представлява своеобразна онлайн изложба на дискриминативни и унизителни реплики и на хората, които са ги получили. Мануела намира доброволци, които да споделят най-грозните неща, които някога са чували за себе си на база външен вид, полова принадлежност, етническа принадлежност, сексуална ориентация или друго лично качество – дори привидно повърхностно. Това, което не се вижда на пръв поглед, е, че самата Мануела е инвалид. Има дефекти на сърцето, бъбреците, ръцете, родена е без матка, обаче не попада в стереотипите за това как трябва да изглежда човек като нея. По тази причина често получава безчувствени коментари като: „Как така си инвалид, пък не си в количка?“ – реплика отправена ѝ от бъдещ работодател по време на интервю за работа.


„Думите, които използваме ежедневно могат да бъдат много отчуждаващи. Исках да сложа този въпрос на масата, да събера хора, които мислят като мен. И да променяме света, докато се справяме с проблемите си и се борим за по-включващ и овластяващ език“, споделя Мануела.

Тя застава първа пред обектива, а личната ѝ история се разпространява изключително бързо, изненадвайки дори самата нея. В плана на проекта Мануела залага 3000 харесвания на фейсбук страницата на „Не ми се обиждай, но“ за една година, а събира 4000 за едно денонощие. Днес те са вече над 9000. 

Смелостта ѝ вдъхновява околните и стотици хора ѝ пишат, за да ѝ споделят съдбите си. Естествено, негативни реакции и коментари не липсват, но те още повече доказват нуждата от подобна кампания. Проектът ще продължи да разказва човешките истории на хората, преживели предразсъдъци, заклеймяване и обиди, като всеки може да се включи и да сподели собственото си преживяване.

Автор: Йоана Иванова

 

Тийнейджърката, която не говори пред хора