Представете си мъж, който удря партньорката си. Картината, която идва на ум, вероятно включва противен човек, вдигнатата му ръка и лицето му, изкривено от ярост. Всички можем веднага да го осъдим, нали? Но какво, ако ядосаното лице е познато, видяно хиляди пъти в съвсем различен контекст? Ако принадлежи, да речем, на най-известния и почитан футболист в света – Диего Марадона?
Съдейки по изблика на международна скръб, последвала смъртта му, изглежда твърде невъзможно да се признае, че нашите герои, особено нашите спортни идоли, са били обвинени по достоверен начин в домашно насилие. Лицето на Марадона просто не се побира в тази неприятна картина – освен ако не сте гледали видеоклипа (преди да го свалят).
За първи път уличаващото видео бе излъчено по аржентинския телевизионен канал преди шест години, припомня британският "Гардиън". На кадрите изглежда, че Марадона удря тогавашната си приятелка, бившата професионална футболистка Росио Олива, 30 години по-млада от него. В момент на несигурност футболистът се развиква, защото тя си рови в телефона и след това изглежда, че я удря два пъти.
Шамарите се чуват ясно от саундтрака. Чува се и Олива, която му крещи на испански: "Спри, спри, моля те, Диего, спри да ме удряш."
Марадона не е оспорил автентичността на видеото, но отрича да е удрял Олива. "Грабнах телефона, но се кълна в Бог, че никога не съм удрял жена", настоял той. Това не е първият път, когато Олива обвинява Марадона в злоупотреба с нея, въпреки че съдебни дела така и не са водени.
Друг инцидент се случва в самолет по време на полет, пред очите на десетки свидетели. Тогава Марадона словесно малтретира Олива, а накрая я хваща за врата.
Домашното насилие обикновено се пренебрегва или остава невидимо, особено ако предполагаемият извършител е елитен футболист или известен актьор. Когато олимпийският спортист Оскар Писториус застреля приятелката си Рийва Стийнкамп, коментаторите първоначално възприеха с охота неговата версия, че тя била просто една натрапница. Едва много по-късно и след продължително съдебно производство Писториус е признат за виновен в убийство.
Връзките, в които жените са малтретирани, често се описват като непостоянни, като това обезличава вината на насилника. Но ревнивите изблици на Марадона – който веднъж изхвърля Олива от дома си в Дубай, след като погрешно я обвинява във флирт с вратаря на Манчестър Юнайтед – ще бъдат ужасно познати на всяка жена, която е изпитала принуда, контрол, болезнена доминация.
Миналия месец скърбяхме за шотландския актьор Шон Конъри – носител на рицарско звание, наред с много други отличия, който почина на 90-годишна възраст.
Има още...
Подобно на тази на Марадона и неговата биография има романтичния елемент на прехода от бедност до богатство. Шон Конъри напуска училище на 14 и се занимава с физически труд, преди да стане изключително успешен актьор. "Днес нашата нация оплаква един от най-обичаните от нас синове", каза първият министър на Шотландия Никола Стърджън.
Предсказуемо, повечето от разказите за живота му пренебрегнаха твърденията, че Конъри е проявил насилие спрямо първата си съпруга, австралийската актриса Даян Чиленто, оставяйки я бита и посинена. В автобиографията си, публикувана през 2006 г.,
Чиленто описва, че се е заключила в банята, за да се предпази, след като Конъри я ударил по лицето, съборил я на пода, а след втория му удар тя директно "полетяла".
Още по-скандални са неговите изказвания в медиите по темата с насилието. "Не мисля, че има нещо особено грешно в удрянето на жена – въпреки че не препоръчвам да го правите по същия начин, по който бихте ударил мъж", казва той в интервю за "Плейбой" през 1965 г.
"Шамарът с отворена длан е оправдан, ако всички други алтернативи се провалят и е имало достатъчно предупреждения."
Така Шон Конъри потвърждава своите виждания в интервю с Барбара Уолтърс през 1987 г., като не осъжда домашното насилие чак до 2006 г.
Не е като тези мъже да са изключения. Има много много като тях и това не се определя от класа, богатство или образование. Насилниците могат да бъдат талантливи и привлекателни. Може дори да са наши идоли.
Може да е болезнено за феновете на елитни спортни звезди и спечелилите "Оскар" актьори да признаят, че техните герои са малтретирали жени. Но домашното насилие е епидемия, която няма да спре, докато всички не започнем да гледаме трезво на нея. Всички ние носим отговорност по тези въпроси, а насилието е престъпление, без значение от таланта.
Нека да не прощаваме точно тази "игра с ръка" на великия Диего Марадона.
